За планината и хората или пък въобще

Автор: Кирил Николов

Сещам се за един стар виц:

Бай Ганьо Американецът, Бай Ганьо Руснакът и Бай Ганьо Българинът стоели на върха на Ниагарския водопад. Трябвало да скочат в стихията.

Американецът рекъл: Скачам за нашия Президент и Великата ни Демокрация!

И скочил.

Руснакът рекъл: Скачам за Великата Съветска страна и Световната революция!

И скочил.

Българинът стоял, ма не скачал, а мълчал.

Питали го: Бе ти за вашия президент и демокрацията няма ли да скочиш? А за великата ви страна и световната революция?

Той рекъл: Не!

Аааа, ами ти значи не можеш да скочиш тогава!!!

Кой, аз ли бе!?

И скочил.

Понякога съм и ски-учител. Питам един нов курсист дали може, поне малко, да кара ски. А той вика: „Да, ама не мога да спирам…”

Помня тази стара история и докато пълзя, подтичвам, спринтирам, пъшкам и крача все още из Живота, гледам, че тук, в клетата ни България, той е пронизан от нейната философия.

Кой признава, че не може? Кой смята, че няма да се справи с топката пред празната футболна врата? Кой мисли, че не би успял да изпревари на пистата злочестия вече Шумахер. Кой е този, от когото лекарите знаят медицината по – добре? Кой е този пък, който не би вкарал всички престъпници в затвора стига само да му дадат една подходяща тога /а може и без нея/?

И така – кой е този, който по Нашите географски ширини признава и се страхува от невежеството си?

Някъде то е комично и безобидно, другаде е болезнено, но не е страшно, а, уви, има много места, където то е пагубно… Няма нужда да ги соча, нали? Всеки ден сме на тях. А аз съм и в Планината. Там Невежеството те убива. Но не само теб, а и тези, които се юрват да те спасяват. Понеже Животът е свещен и нищо не е по-важно от него. Затова го рискуваме – за да го спасим!

А ти, приятелю, цениш ли го?!

Айде тогава, харчи го разумно!

Ако не можеш, стой във Фейсбук, яж салам без месо и пий ракия без грозде. Те не убиват.