ЖивотЗабавление

Вихра Григорова: Не трябва да мълчим, защото това ще се повтори!

Просълзената Вихра ГригороваНе трябва да мълчим. Боя се, че това ще се повтаря, ако замълчим сега и продължим да мълчим в бъдеще. Това тук е като горене на книги. Като 451 градуса по Фаренхайт. Страшно е, просто е страшно!, просълзи се пред липсата дори на знак от унищожения стенопис на Йоан Левиев художничката Вихра Григорова днес. Тя бе част от 11-членната комисия, която на място даде заключение и препоръки след ужаса в Дома на културата.

Тежко е да се види, че в този обществен обект един шедьовър е не просто запечатан, не просто надупчен, каквото аз очаквах да видя, а от него не е останало нищичко. Малко в повече ми дойде. Стената отсъства, няма такава. Просто фреската е разбита грозно, вандалски, дебелашки, тъпоумно, изрината и изхвърлена по някакъв начин. Излязоха предположения дали пък не е демонтирана и изнесена- твърде скъпо удоволствие е това. Просто е неразбиране и безхаберие, поясни Григорова.  

Йоан Левиев е едно грандиозно име в българското изобразително изкуство и специално в монументалното изкуство. Той бе дългогодишен председател на държавната комисия за монументални изкуства. И си мисля, че този акт поруга и неговата памет, и паметта на другия голям участник в създаването на този стенопис- архитект Желязко Стойков. Който също е легенда, с която съм имала честта да работя в студентските години. Човек, завършил в Германия, човек с огромни познания за това как се прави зрителна зала, как се прави театър- това е една от най-трудните архитектурни задачи. Случилото се тук е една гавра с паметта и на двете големи имена. Човек, който може да направи това нещо, просто няма правото да се нарича пловдивчанин, смята Вихра Григорова.

Тя е убедена, че стореното не е целенасочено действие. Такова би било, ако се бе намесил някакъв зъл гений. Те все по-често отсъстват от живота ни гениите, добри или зли. Просто си мисля, че не е установен контрол още от началото на възлагането на тази задача. Не са се осмислили правомощията на хората, които извършват ремонта до къде стигат, самият проект какво предвижда. Въпросът е кой е проспал момента, в който тази фреска изчезва и кой в хода на самите работи със златната си ръчица е турил тоя подпис, с който това, което е било тук, е нещо без значение, което просто може да бъде изметено. Нямам представа, но много ми е болно, много ми е тъжно. Много наскоро имахме изложба в Градската художествена галерия, посветена на Йоан Левиев и знам колко години вече човекът се обръща в гроба. Просто е страшно. Трябва да се възпитава обществена нетърпимост към подобни неща. Защото това е наследство, което изчезва безследно. Вие представяте ли си някой безумен папа с повече пари какво би могъл да направи със Сикстинската капела, защото не му харесва, че Микеланджело доста народ е изобразил с недостатъчно дрехи. Щеше да се случи това и с творбите на големите художници. Къде щяхме да ходим да гледаме забележителности- пред остъклени стълбища ли. Лошото е, че дори този стенопис да се възстанови, златните ръце на Йоан Левиев вече няма да са оставили отпечатъка си върху тази стена. Това ще бъде просто един спомен, едно преклонение и едно извинение. И искане на прошка от виновните пред техните съграждани, с чийто пари всъщност тази фреска е реализирана, завърши Вихра.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

2 коментари

  1. Храмът Света Марина и много други храмове са в това положение..какво повтаряне..Няма и капка контрол, понеже няма капка култура в тиквениците управляващи града и държавата..

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина