Меглена Кунева: Трябват ни работещи институции, а не супер герои

Отказът от живота и от действителността идва заради липсата на контрол и справедливост, смята председателят на „Движение България на гражданите“

Меглена Кунева бе в Пловдив за среща с бизнеса в хотел Тримонциум. Преди предприемаческата кръгла маса, председателят на „Движение България за гражданите“ застана пред диктофона на Под тепето.  Партията на Кунева ще играе една от главните роли в следващия парламент според социолози, заради което потърсихме мнението й по събитията, които разтресоха обществото в последно време.

– Какъв е прочитът ви на събитията у нас в последните две седмици- две мъртви семейства и пистолет в челото на партиен лидер? Какво се случва в обществото ни?

– Очевидна липса на контрол. И понеже човекът е част от един сложен обществен механизъм, тази липса на контрол няма как да не му влияе. Виждаш, че няма кой да помисли за теб. Виждаш, че не ти се дава възможност сам да се справиш, защото отвсякъде те завардва нещо, което върви против теб. Тръгнал си да правиш малък бизнес, оказва се обаче, че ти сменят правилата или са ти обещали едно в началото на годината и става съвсем различно в края на годината. Виждаш, че изведнъж ти увеличават пенсионната възраст или пък изведнъж ти изчезва обществена поръчка, на която си разчитал. Междуфирмената задлъжнялост, която в милиарди, всъщност означава, че фирмите, очаквайки да им се върне дълга, престават да плащат на работниците си. Това създава изключително напрежение и тези, които не могат да се справят, решават да се евакуират буквално от страната и желаят да отидат някъде другаде за жълти стотинки. Има и по-страшни реакции на онова, което се случва – като трагедията в Пловдив. Да, аз разбирам, че това е много тежък акт на отчаяние. Това означава, че разрушаването на обществото вече засяга отделния човек. Това е отказ от живот и отказ от тази действителност. Може би е бил уязвим, но при всички случаи нещо го е предизвикало.
Хората не напускат, просто защото искат да видят свят, искат да учат и след това да се върнат. Те искат да избягат. Точно тук в Пловдив ми разказаха такава история. Много симпатични хора, брат и сестра- той завършил медицина, а тя-  стоматология. Изучени и млади хора са решили твърдо, че искат да напуснат страната ни. Причината не е, че няма да намерят работа като лекар и съответно като стоматолог, а защото се чувстват излъгани в среда, в която няма справедливост. Загубили са конкурс от човек, който е бил близък с имащите власт. Тоест няма значение колко си учил, няма значение колко си се трудил, няма значение какво можеш- има значение само какви връзки имаш. Друг един човек ми разказа своята история в писмо. Той каза, че е напуснал министерството на финансите, отишъл е в Щатите, защото не е могъл да издържи на натиска, на нередните неща, които са искали от него. Представяте ли си докъде сме стигнали, че бягаме от липсата на справедливост. Не просто да търсим препитание. Това е много особен вид емиграция. Този човек е казал: Аз не искам да имам нищо общо с тази действителност.

-Как обикновеният човек може да се чувства защитен? Какво може да направим?

– Трябва да има институции. Не супер герои, а действащи институции. Решението на проблемите не е да се покажеш по телевизията и да кажеш: Аз, аз, аз… Аз ще намеря инвеститор, аз ще дам заплата, аз ще сложа патрул… не е така устроена демокрацията. Това е работа на институциите, не на супер героя. Каквато и държава да вземем. Щом имаш държава, имаш и институция. Идеята, че може всичко да се съсредоточи в едни ръце и властта да бъде само с едно лице ,всъщност ерозира самата власт.

– В предишната си среща с пловдивчани споменахте медиите. Не е тайна, че властта е потънала дълбоко в тях. В Пловдив преди една седмица споменахте, че търсите достъп до медии. Толкова ли е трудно всъщност?

-Ами, не е лесно. Има достатъчно изследвания. Никога преди това не съм се оплаквала от липса на интерес към нещата, с които се занимавам. Нито по време на преговорите за ЕС, нито по време на работата ми като комисар. Не, не съм искала внимание лично към мен. По време на президентската кампания осъзнах колко силно са под ботуш медиите. Включително и по време на предизборната кампания. Извинете, не е нормално да плащаш за участие в обществени медии. Защо стои в конституцията възможност да си непарламентарна сила, тоест да си издигнат чрез инициативен комитет. Ясно е, че инициативният комитет няма държавна субсидия и едновременно с това да няма никакъв достъп до медии. Значи какво? Поканата е да влезеш в нечии джобове. След това обаче си оставаш там. Така че на нас сега ни е много трудно, но после ще ни бъде лесно. Защото няма да сме в нечий джоб. И това означава, че може да правим политика, която е важна не за 5 души в страната, а за 7 милиона и половина. Самият факт, че държавата е най-големият рекламодател в медиите , е смущаващ.  Особено в моменти на икономическа криза. На фона на слабото усвояване на средства по програми, в графата популяризиране няма пропуск. Този процес се решава от отделните министерства. Ако не критикуваш и слушаш, ще ти бъдат дадени средства. Ако е обратното- не.

-В този ред на мисли колко проблема прочитате в акцията „Булсатком“?

– Преди всичко влизането на полицията в медия не мога да си го обясня, освен ако в нея не работят терористи например. За мен беше шок. Да не говорим, че  НАП не знаеха за тази акция. И тази акция отново напомни за неработещите институции. Трябва да дойде някакъв свръхгерой и да даде правосъдие така, че и двете страни да са му задължени. Не е правилно. Това тотално разгражда. Не само медийната среда и икономиката, разгражда също и мисленето на хората. Защото ти няма към кого да се обърнеш. Не знаеш точно кой отговаря. Както случая с Мишо Бирата. Трябва да имаш телефона на министър- председателя, за да произвеждаш бира. Значи трябва да имаш телефона на същия, за да се занимаваш с медии, иначе не става. Било, за да те защити, било, за да те оправдае, било , за да те помири. Не може така. Той има други задачи да изпълнява.

– Вероятно поддържате тесни контакти с хора от сърцето на Европа. Как те коментират България?

– Коментарите са направени с големия отлив на инвестиции. Няма инвеститор, който дойде тук, ще  види, че състоянието на корупция е такова, каквото е, че то не се подобрява от година на година. Че ние не вдигаме усвояването си на евросредства. Няма такъв, който вижда вътрешните фалити, голямата безработица , и да мисли, че за него тук ще е различно. Така че тяхната оценка вече е дадена. Тяхната оценка и реакция е и начинът, по който влязохме в новините с опряно дуло на пистолет в главата на политик на публично събрание. Каквито и теории на конспирация да упражняваме, тук трябват бързи спешни действия, за да може да се каже всъщност какво се е случило. Този образ обиколи света, той е образът на България.

– Вдигна се шум около промените в Закона за културното наследство. Да очакваме ли поредна обществена реакция след експертнтата такава? И докога ще го играем този филм- решение, после подписки и накрая протести…

– Дали ще са дюните, дали ще е Витоша, дали ще е Банско, дали ще е културното наследство, малко по малко ще започнем да взривяваме собствената си страна. Живеем във века на интернет, всеки управляващ, който и да е той, трябва да знае, че хората се свързват независимо, че в политическо и партийно отношение може да им се запушва устата. Тези, които са по-активни, няма да оставят проблемите нерешени и ще стават все по- активни и все повече. Правителството дава чувството, че сме конник без глава. Прави се нещо, после се вдига вълна от негодувание. После правителството реагира и казва: Спокойно, ще се съобразим. Ама къде ви е акълът преди това! Защо трябва това да се случи. Така ли ще бъде? На системата  „проба-грешка“? Или ще имаме някаква възможност да говорим преди това. Не казвам, че 100% винаги ще сме съгласни един с друг, но трябва да се чуваме и всяка страна да изложи мотивите си. Много губи това правителство от факта, че не слуша, преди да се е обърнала колата. И след това се сърдят на всички и смятат, че има някаква голяма конспирация в недоволството срещу случващото се в Несебър или Иракли.