Отбелязваме Световен ден за психичното здраве 

Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението. Най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. 

Отбелязва се за първи път на 10 октомври 1992 г. и първоначално стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве с участието на тогавашния държавен секретар Ричард Хънтър. В Световната федерация за психично здраве членуват организации и лица от 112 страни от цял свят.

Всяка година на 10 октомври се отбелязва Световният ден за психично здраве. Той се провежда с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО), с цел информираност на обществото за проблемите на психическото здраве.

Психично здраве – Психичното здраве е състояние на благополучие, равновесие и комфорт, при което човек е максимално работоспособен и удовлетворен от себе си и от това, което върши. Способен е да се справи с нормалните стресови фактори на живота; общува без напрежение с другите хора, активно се развива и усъвършенства.

Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението, депресията, неврозите, тревожността, страховете, комплексите и други.

Психичните заболявания възникват от комплексен дисбаланс в химическата активност на мозъка, в комбинация с фактори от обкръжението. Добрата новина е, че те могат да бъдат лекувани и с подходящото лечение пациентите могат да водят продуктивен живот. 

Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6.2%, злоупотреби с вещества – 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите. 

Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.