Правим всичко по силите си, за да може Законът за физическите лица и мерките за подкрепа да бъде приет възможно най-бързо, заяви зам.-министърът на правосъдието
През 2012 г. се получи вакуум в съдебната система. Приехме Конвенцията на ООН, но нямаше промяна в българското законодателство
Това е гражданска смърт, допълни още тя
Кръгла маса по повод новата концепция за дееспособност според Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания се състоя по-рано днес в сградата на общината. На нея присъстваха Георги Тютюков – заместник-кмет в ресора „Спорт, младежки дейности и социална политика”, Марияна Здравчева от сдружение „Паралелен свят”, Илияна Малинова от БАЛИЗ, Вергиния Мичева – Русева – зам.-министър на правосъдието и Надя Шабани – директор на Българския център за нестопанско право. На кръглата маса присъстваха още различни представители на институциите у нас, юристи и хора, които се интересуват от промените в законодателството по темата.
Оказва се, че у нас има 7 500 души, които са поставени под пълно запрещение, лишени от право на избори и от това сами да ръководят собствения си живот. Още 122 хиляди души са с интелектуални затруднения, които ще имат нужда от подкрепено взимане на решения. У нас промените достигат с 8 години закъснение, но макар и късно, те дават положителен резултат и променят живота на хората със затруднения. Освен, че те ще имат право на глас и ще бъдат пълноправни граждани на страната, при нужда ще им предоставяна и закрила. Да, такава е нужна, тъй като Законът предвижда и мерки за защита. Предвидили сме и моментите, в които човек не се ражда с интелектуално затруднение, а то се развива на по-късен етап от живота му, разказа Вергиния Минчева. Тя разясни, че след като законопроектът бъде приет, всеки един от нас ще може да подпише предварителна декларация, с която да упълномощи свой близък или роднина, който да взима решения вместо него ако се разболее или изпадне в кома.
Бяха представени историите на 8 души, които се борят със запрещението. При някои от тях то е отменено, при друго е намалено от пълно до частично, а пред двама души изпитанието да се явят в съдебната зала, за да се борят за правата си тепърва предстои. Това е гражданска смърт, тези хора преди това не са имали право да вземат елементарни решения в живота си, но се бори с всички сили промените да бъдат прието възможно най-скоро. Точно поради тази причина се върнах в политиката, за да завършва това, което започнахме преди 4 години, допълни още тя.
Самата Конвенция е приета от ООН през 2008 година, България я приема през 2010 година, но едва 2 години по-късно тя бива ратифицирана у нас и тукашното законодателство може да се уповава на нея. В този момент, обаче, за получава вакуум в системата, тъй като нашите закони не предлагат подкрепа на хората с увреждания и дори съдът да реши да отмени пълното запрещение, то държавата не може да подаде ръка на нуждаещите се. Точно това ще промени новият Закон за подкрепено взимане на решения. До всеки човек, нуждаещ се от подкрепа ще има друг, който да му подаде ръка при нужда и да застане до него, когато се изправи пред съда, ако се наложи. При всички други ситуации, подкрепеният ще може сам да взима решение за живота и съдбата си.
Примерите, дадени в залата на общината, бяха изключително вдъхновяващи за хората, които тепърва предстои да се изправят срещу пълното запрещение. Мъже и жени са счупили оковите на ограниченията, развиват се, излизат извън институциите, избират професии, за които да се обучават, а голяма част от тях даже вече работят. Представете си каква е разликата да взимате социална пенсия от 120 лева и тази да взимате месечна заплата от 650 лева и сами да можете да решите какво да правите със средствата си. Това бе един от примерите на жена, която се е опълчила срещу ограниченията и в момента се грижи за зелените площи на хотел, намиращ се на българското черноморие.
Да, промените са бавни, но изключително ефективни. Хората с интелектуални затруднения стават все по-уверени и самостоятелни, чувстват се щастливи и дори намират професионална реализация. Ние сме от старото поколение, което не е свикнало да вижда хора с увреждания по улицата, но на младите това не им прави впечатление, допълни зам.-министърът на правосъдието. Няма по-голяма сила от тази на идеята, чието време е дошло!
