Въпреки забраната в пловдивски заведения се пуши масово и официално

Заградени тераси приютяват тютюнджиите в ресторантите

Паулина Гегова

През лятото на 2012-та година влезе в сила закон за забрана на тютюнопушенето в закрити обществени места и помещения с обособени работни места. Това включва освен офиси, магазини и заведенията.
Разбира се, когато излезе законът много привърженици на тютюна скочиха с теорията, че това е потъпкване на персоналните им права и личната свобода. Обществото се разцепи на две – тези „За“ и тези „Против“ и за известно време се забелязваше сблъсък между двете страни, които се обвиняваха взаимно в дискриминация.

Днес, години по-късно, не виждаме какъвто и да е проблем. Всичко се нареди естествено и дори най-върлите пушачи осъзнаха, че не е приятно да ядеш в ресторант и дим да опушва храната ти. Въпреки това и сега могат да се намерят места из града, където собствениците са се изхитрили и са намерили начин да заобикалят ограниченията в разпоредбата. Най-лесният начин за това е чрез „открити пространства и градини“.

Истината е, че там законът също е фиктивен, но и леко неясен, защото всичко зависи от статута на постройката и начина на документалното представяне на помещенията, които реално са зали за пушене.

Например, в двата големи пловдивски мола – „Марково Тепе“ и „Мол Пловдив“ законът е преодолян посредством остъклени тераси. По правилник, за да може да се пуши на тераса, тя трябва да е напълно открита. Тук идва и хрумката, че самите прозорци на терасите на моловете могат да се премахват и така лятно време те се превръщат в открити пространства, като по този начин не нарушават правилата. Това е един елегантен начин да угодиш на всички типажи клиенти, без да насаждаш агресия в околните.

Друг пример е бар „Вижън“ на бул. „Шести Септември“, който е подблоково пространство. Те пък си имат градина, която до края на миналата година беше закрита с найлони, а след ремонта се сдоби с плъзгащи се PVC дограми. Точно заради възможността да се пуши, заведението е много посещавано и вече толкова години държи клиентелата си постоянна.

Пицария „Верди“ също се е съобразила с това, че хората сме различни. Точно поради тази причина тя разполага както с обща част, така и с красива градина, където през топлите сезони можеш да хапнеш и да се насладиш на една-две или повече цигари.

Не може да пропуснем и ресторант „Трите липи“ , който колкото и пъти да е сменял името си, едно нещо винаги е оставало еднакво – народната обстановка, големите порции гозби и пушенето. Още от времето, когато беше „Войводите“ във втората зала – градината, се пушеше. Тогава тя беше открита, сега е остъклена през зимата, а лятно време се слива с околното пространство.

Има и още места, на които се пуши, особено във всяка квартална кръчма, но ако тръгнем да ги изброяваме поотделно, не се знае къде ще му излезе краят.

Според д-р Аргир Аргиров – зам. директор на РЗИ няма как заведение да заобиколи наредбата.

Никъде не е законно да се пуши. Само в отворени пространства, тераси и градини. Постоянно се правят проверки от служители, а глобите не са нещо рядко. На ден получаваме поне по 4-5 жалби от частни лица или фондации, обяснява д-р Аргиров.

В крайна сметка, предприемчивите пловдивчани и собственици на заведения явно са открили работещ вариант да удовлетворят всички клиенти и да не попадат под санкциите на закона.