Община Пловдив продала общи части на жилищна кооперация на погребална агенция

Собствениците разбрали, след като наемателят спрял да им плаща

Хората пети месец не могат да влязат в имота си, въпреки решение на ВКС

Районен съдия отказва да им издаде документ за целта

Историята на съокооператорите от бул.“Христо Ботев“ е пълен абсурд и жив пример за това как местната власт и съдът в България „спазват“ Конституцията

Таня Грозданова

Във върховния закон на Република България в чл. 17 е записано, че се гарантира частната собственост на гражданите. „Това е едно хубаво пожелание!“ – твърдят пловдивчани от бул. „Христо Ботев“ №71 и 73.

Съкооператорите стигнали до болезнената истина, че Конституцията на държавата е списък с пожелания след 8 години съдебни битки. Те се видели принудени да потърсят съдействието на съда, за да изведат от общите си помещения некоректен наемател, който не се изнесъл след изтичане на договора и спрял да плаща. В залите на Темида обаче на три инстанции собствениците дрябвало да доказват собствеността си.  

Изненадата дошла с гръм и трясък! Хората завели изпълнително дело, получили заповед за влизане в собственият им имот и отшили с полиция на мястото. В общите помещения на етажната собственост – магазин и портиерна, които се ползвали под наем от погребална агенция на фирма „Фундамент“, бизнесменът връчил на униформените Нотариален акт, че е притежава и двете стаи.

От тук насетне историята става все по-заплетена и все по-невероятна. Домсъвета оторизира домоуправителя на единия вход да търси правна защита. Така жителите на блока, които в по-голямата си част са пенсионери започват многогодишна битка в съдебните зали.
Адвокатът на етажната собственост Звезделин Запрянов и управителят Никола Козарев потърсиха екипа на Под тепето, за да разкажат историята.

„Потърсихме помощ с оглед на това, че в продължение на 5 години не се разрешава един проблем, който е доказан. Вече има спечелено дело на 3 инстанции, въпреки това близо 5 месеца ние не можем да влезем в собствеността си, тъй като не се изпълнява решението на последния – Касационен съд. По точно казано не се възобновява изпълнителното дело, тъй като забраната за възобновяването му трябва да се вдигне от Районния съд, които първоначално е издал заповедта за спиране на изпълнение на влизане във въвод,“ разказва Козарев.  

Хората от блока съвсем резонно задават въпроса „как може Върховен Касационен съд да даде решение, което не подлежи на обжалване, а в продължение на повече от 4 месеца то да се стопира от окръжен съдия на местно ниво?!“

Отговорът, който получават е делото го няма, то било в София. Това е мотивът на Окръжен съд – Пловдив. Не става защото папката е в столицата. Собствениците поискали по надлежния ред възстановяване на това дело, веднага след излизане на решението на ВКС. Определение на последна инстанция е от 24  януари 2017-а година. То постановява: обезсилва издадената обезпечителна заповед от 10 .12.2012 год. „И отдолу пише: определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните. Към днешна дата  срокът на обжалване отдаван е минал в Районен съд -Пловдив не е постъпила частна жалба срещу това определение, но ние не можем да вземем вече влязло в сила определение от 24 януари с мотива на съдията, че делото се намира в София във ВКС, тъй като ответната страна обжалва присъдените разноски. Този отговор го получихме през февруари от деловодителката на 14 ГС на ПРС. И от тогава до сега това се повтаря при всяко ходене.“-разказа адвокат Запрянов.

Разтакаване, обжалване, разноски и т.н. обяснения че делото го няма, то било в София, че ответната страна обжалвала разноски и т.н. Защо се бави след като има решение това ми е въпросът, добавя и домоуправителят и всъщност сам си отговаря с разказа на цялата история.

В края на 2008-а година съкооператорите уведомяват наемателя с тримесечно предизвестие, както е изискването по договора между тях, че Пограбана агенция „Некоропол“ и „Фундамен“ ООД вече не са желани наематели и след изтичане на договора трябва да се изнесат. Това не се случва. Месеци наред фирмата не плаща и не се изнася. Стига се до изпълнително дело и вече споменатия шокиращ Нотариален акт, които бизнесемнът показва на полицията, дошла да го изведе от помещенията.

В търсене на справедливост и защита на имота си, собствениците разбират, че общите части на частната жилищна кооперацаия са били актувани като общинска собственост по времето на кметуването на Славчо Атанасов. Ресорният зам.-кмет по онова време Александър Долев внася предложение в Общински съвет портиерната и магазина да бъдат продадени от Община Пловдив на „Фундамет“ ООД. Проекторешението минава през всички комисии и бива гласувано от общинските съветници. Този факт сам по себе си е изключително шокиращ!

Вече при кметуването на Иван Тотев етажната собственост търси съдействие за прегласуване на това решение и поправяне на незаконния акт. След като не получава отговор на писмата си до кмета, домоуправителят Козарев разказва цялата история на председателката на „Съюз за Пловдив“ Дани Каназирева в приемната й. По думите му, тя е шокирана и повтаря как това е невъзможно и ще провери случая. Проверката вади още по-шокиращ факт за самата Каназирева – оказва се, че тя е била председател на комисията, разгледала прадложението на кмета Долев преди да влезе в заседателна зала за гласуване!       

Друг шокиращ факт е че всички материали по делото, което започват да водят за доказване на собствеността си, изчезват безследно … от съда!

Изчезва и цялата налична документация за жилищната кооперация в  общинските архиви!

Най-трагично е това, че след като представителите на етажната собственост разбират през 2012 г, че им е продадена портиерната от ОбС, пишат официално писмо до Община Пловдив и не получават отговор никога!

„Писахме до кмета за среща с него. Поискахме и до ОбС  да преразгледа това си решение – да не се стига до съдебен процес, да не се стига до натоварване на Общината с разноски, защото както се установи, че е продала нещо, което не е общинска собственост, то собствениците, сега ще си търсят обещетението от администрацията, която е продала нещо, което не е нейно.

Ако искате вярвайте не получихме никакъв отговор. Нито от кмета да поиска да се ревизира незаконна продажба на общо помещение, нито от ОбС, което също е един много тревожен сигнал за гражданите на град Пловдив.

В тази връзка искам да подчертая, че една година след дадената молба пак напомням писмено на кмета за такава среща. Никакъв отговор до ден днешен нямам! Те са много добре наясно как e извършена продажбата и какво нарушение е направено!“ – разказва Козарев.

Молим ви, като медията, да разгласите историята и на хората да им е ясно, че чл. 17 от Конституцията на Р България, в който е казано, че се гарантира частната собственост е едно хубаво пожелание, а действителността е тази, която я разказваме и преживяваме ние, апелират пловдивчани от централния булевард.

„Чл.38 от Закона за собствеността гласи, че общите части на кооперацията са неделими, непродаваеми по отделно. Нима тези инстанции не го знаят?! Да се стига до три инстнации по тези дела и тези разходи, на пенсионери! Толкоз ли специалисти няма да я видят, да я знаят, да го прочетат този закон. Ние сме го цитирали години наред в нашите изложения, жалби, молби, записки, становища – до Районен, Окръжен, ВКС – непрекъснато. Е,  какво излиза, че никой не гледа членовете и точките на закона?!

Още веднъж предисторията накратко: през 2009 г. собствениците в кооперацията завеждат първото гражданско дело №59 и печелят. То е поради факта, че е прекъснат договора с наемателя и той не се изнася. Собствениците предупреждават наемателя – погребална агенция Некропол, с 3-месечно предизвестие, че след изтичане на срока на договора за наем от 1 януари 2009, те няма да го подновят. Той обаче не напуска помещенията и спира да плаща наем за тях. Така те са принудени да го накарат да напусне имота им по съдебен ред.

Тогава започват изненадите … една по една …

Първата е една „закачка“, както я нарича адв. Запрянов, по Гражданско дело № 59, защото цялата папка с документите, представени от тях в съда през 2009 –а година изчезва безследно. Съответният отговорен служител бил наказан с някакво административно наказание за изпаряването на папката.

След това наказание делото е възобновено от председателя на Районния съд наново и вече са предавани документи с препис, а в изчезналото дело е имало оригинални документи, които в последствие на нас ни ги искат като страна да ги представим, но те са в загубената папка-дело в съда. Цялата папка изчезва.

Та по това дело в крайна сметка след много перипетии, съдът отсъжда в полза на собствениците от кооперацията, а наемателя трябва да предаде магазинното помещение и портиерната, която ползва за офис. И до ден днешен – къде е 2010-а, къде е 2012-а, когато установяваме, че бизнесменът е "купил" помещенията от Общината, междувременно се е легитимирал и като собственик на нашия магазин, дарил го е на дъщеря си, която го продава на трето лице…,“ допълва адв. Звезделин Запрянов.

Два състава на ВКС дават две различни определения по един и същ казус.  

Юристът продължава с разсъжденията си: „И това ако не е измама… и вече е 2017-а година, и хората не могат за влязат в портиерната. Относно магазина – един състав на ВКС – 3-то гражданско отделение се произнесе, че тъй като земята е на общината, обособеният самостоятелен магазин, който те са отдавали под наем до 2008-а година, не е нито на новия собственик, който го е купил, не са нито на етажните собственици , а е на собственика на земята –община Пловдив. А друг състав на ВКС – Първо гражданско отделение казва, както портиерната стая е на собствениците, така и магазинната стая е на етажната собственост.

Тоест, има противоречие в определенията на два състава на институция като ВКС, което е меко казано притеснително положение за гражданите, които разчитат на правосъдие в страната. 

След множеството изчезнали документи от съда и кметството, хората успяват да докажат собствеността си с акт 21 издаден от 8-мо кметство, тогава било на ул. "Богомил", и показват  разрешително за ползване, където си пише, че помещението е обща част на етажната собственост. Значи самата община е била наясно, че продава нещо, което не е нейно!

Наложило се да търсят още доказателства и тук изненадващо дошли на помощ архивите на Банка ДСК. Голяма част от съкооператорите са теглили заеми за строежа в средата на 60-те години на миналия век. Идеята дошла на адв. Запрянов, а банката оказала пълно съдействие. Те представили таблиците за оценките на апартаменти. От там съдът вижда, че 83% от цялата сграда е на ЕС, а 16 % на държавата, което представлява един трафопост и два други магазина. Последните са били продадени на частни лица по време на приватизацията.

Последната изненада в цялата история, като че ли е единствената, обръщаща някаква негативна тенденция – банка помага да се спаси собствеността на хората.

Вижте приложениет копия от документи по водените дела: