Хубаво е в тези дни да мълчим и да сложим по едно цвете. Нищо повече. Само че ние искаме да приказваме
Любомир Минчев
Подозрително е когато художник чете слово за Ботев. Няма данни да е бил изкушен от четката. Но какво значение има кой чете. На тази дата с години слушаме едно и също. Както и за Левски. Затова е хубаво в тези дни да мълчим и да сложим по едно цвете. Нищо повече. Само че ние искаме да приказваме.
Снежана Фурнаджиева се справи със задачата да каже нещо, което хората очакват – с патос и чувство, като за национален герой. Но така се получава, че с подобни слова – каквито хората очакват, неглижираме героите си. С годините сме ги превърнали в портрети, които висят по кабинетите. Това искаме, това сме направили.
В словото имаше дребен геополитически щрих – Ботев искал да взимаме от Европа, но не всичко, трябвало да запазим облика си на самобитен народ. Сега е важно всичко да се обяснява с геополитика – дори ако махнат някакъв партиен шеф. И все пак, убийството на Ботев е по-важно от смяната на Местан.
Затова през годините към Ботев са посягали анархисти, комунисти, либерали и народнолиберали, демократи и радикалдемократи, републиканци и монархисти, националисти, фашисти. Всички припознават Ботев като свой идеологически баща.
Защото това е Ботев. Той няма съдбата на Левски да бъде общ, на всички. Битката е била за Ботев – чий да бъде. Общото между двамата е, че сме ги убили. Единият с въже на шията, а другият с куршум – в челото или гърба.
В определенито „националист“, „национал“ нямало нищо лошо, както и в „социалист“. Цялата мръсотия идвала от тирето между тях. С подобни спекулации Ботев беше краден и използван. На един му е нужен само поетът, на друг – публицистът. На един му е нужно словото, на друг – единствено делото.
През 1929 г. вестник "Български фашист" обявява, че Христо Ботев е "предтеча на българския фашизъм", защото „той пръв възвести и умре за неговите принципи: международна солидарност и общочовешко благоденствие чрез национална свобода и национален възход, свобода и възход чрез дълг, меч,себежертване за националното благо, труд, социална правда и народно добруване.“
„Символ – верую на българската комуна“ го превръща в знаме на комунистите, макар че авторството на Ботев върху този текст е оспорен.
„Гордо знаме ни е Ботев,
пръв учител Димитров“
Четяхме, че: „Ботевото „Символ-верую на българската комуна” става оня потребен, насъщен мост между българското националноосвободително движение и наследниците на великото народно дело – българските революционери марксисти.”
Комунистите му сложиха едно тире и Ботев стана мост. Откраднаха го от фашистите. Каква съдба! Каква мръсотия!
А Ботев е нанавиждал подобни онанисти. „Сифилис и онанизъм се разпространяват в нашия обществен живот – онанизъм в науката и мисълта, онанизъм в литературата и журналистиката, сифилис и онанизъм в мозъците на нашите цивилизатори и водители народни“, пише Ботев в „Независимост“ през 1872 година.
Пише и за руската „любов“ към българите в руската част на Бесарабия – руснаците ги колят и изнасилват, както и турчин не го е правил, три години преди да ни освободят.
Но в едно слово пред паметника на Ботев не е редно да говорим по този начин. Много ще си захвърлят венците и ще си тръгнат. Трябва първо да положат венците и тогава да тръгнат . Така сме сигурни, че комунистите го имат за свой човек, фашистите също, демократите също, анархистите също.
Моят човек Ботев!
Сигурен съм, че Трибуната не знае кой е Ботев и си пуска чалгичка на работа…
Нещо не ти харесва статията ли, трибунчо? Да не си случайно заклет комуняга? МИлееш ли за Живковите времена, за Цола Драгойчева и мляко по 2 ст. кофичката ?
Само не разбирам защо в този симпатичен сайт споделяте трибуната си с този плужек и плазмодий Любомир Минчев, оралният „обслужвател“ на задните части на кмета на Пловдив?
Кратко, точно и ясно
Статията е точно в десетката! Много хора го виждат това! Спрете да мърсите героите ни, гадини долни!
Точно така си е, съгласен!
браво господин минчев, позьорите са много и предимно от тези които искат да управляват и използуват народната простота. народа трябва да знае историята си но да се вълнува от настоящето в което живее, защото живота е един. такива помияри като фурнаджиева, която една картина не може да продаде е излишно да се коментират, просто много иска да се впише в управляващите