Малката София- светлият лъч в почернена Катуница

Бебето на Веселин и Ваня като знак за ново начало и промяна в окървавеното преди 3 години село

Най-лесно в живота е да мъсти човек, много трудно е обаче да поддържаш духа на някого жив

Светъл лъч леко е озарил лицата на хората в почернената преди 3 години Катуница. Появата на бял свят на първото дете на Веселин Христов и дамата на сърцето му Ваня кара много хора от селото да повярват в промяната. Защото до този момент такава няма и никой не ги е убедил, че има дори наченки на такава. Но малката София е знак, сигурни са катунци. Родителите обаче са  обезверени от събитията в последните три години, че са на ръба да загубят вяра в промяната. Стягайки организацията за поклон през Ангел и Павел,  татко Веселин и мама Ваня се срещнаха с Под тепето, за да направят равносметка след онзи кървав септември 2011-та. Всъщност, ако днес Ангел бе жив, щеше да е около първата си братовчедка.

Лекува ли времето? Не! Подобно нещо няма как да бъде излекувано. Лошите спомени поизбледняват, но няма как да бъдем излекувани. Децата ги няма. Няма как да ги забравим. Абсолютно невинни деца бяха убити. А и възмездие не е постигнато кой знае какво. Членовете на фамилията продължават да вилнеят както в Пловдив, така и в София. Виждате посегателствата срещу журналисти, ежедневните погазване на закона от членове на фамилията. Къде по леко, къде по-тежко, те постоянно са в издънка. Виждаме какво кошмарно престъпление се е готвил да извърши и главата на фамилията. Очевидно правораздавателните органи не успяха по никакъв начин да ги променят, което все пак е целта на едно евентуално наказание. Лечение няма. А лозунгът на шествията си е в пълна сила „Няма да забравим, няма да простим”,  не откъсва поглед от бебешката количка Веселин.

По-страшното в случая е, че истински виновните, хората, опъвали чадър над всяко едно нещо, не излязоха наяве. Никой не се заблуждава, че Рашкови са били покровителствани, нали? Тези лица обаче не бяха разобличени и те остават в различните системи. Това е по-страшното. Примерът с тефтерчето е потресаващ. Излязоха доста имена, но разследване няма. Времето нищо не е излекувало, всичко е постарому. И няма никаква индикация, че подобно нещо няма да се случи другаде, дори още по-трагично, допълни мъжа на сърцето си Ваня, отново вперила очи в хълцукащата  София. Да, въпрос на време е онова, което се случи в Катуница да се повтори, вмъква се Веселин.  

Времето не само не ни е излекувало, а нещата стават по-трагични. Хората се умориха, започват да абдикират лека по лека от нашата история. Проблемът почва да се концентрира върху по-малък кръг от хора. И това са близките на загиналите момчета. Около тях натяга всичкото напрежение. Истината е, че чуждите хора са съпричастни, но не са вътре в ситуацията като близките, почват да забравят, да нямат време- това е нормално. Да не говорим, че пратеници на Рашкови пак обикалят като гламави с колите пак. Историите от едно време се повтарят, от там се почва. Първо тегели с автомобилите, после спиране, две- три реплики и пак беля. Главата на фамилията я няма, малките обаче са на ход. Онзи ден обикаляха техни близки с колата. В училището идваха да търсят на Ангел дипломата едни негови ратаи. На принца кетапа да вземем, викат, а той завършил ли е, не е ли- не знаят, включи се в разговора Радослав Петров.  

Като цяло обаче хората започнаха да реагират. Всички тези събития в Катуница несъмнено показват, че гражданско общество има, при това будно. Не знам дали някъде се е появявала по-категорично гражданската позиция от събитията в Катуница. След всичко, което се случи тук след 23 септември преди 3 години и до ден днешен да има хора, които са съпричастни,  мислят за нас. Обществото има позиция по случая, допълни го Веселин.  Провокираха ли събитията малко или много гражданското общество всъщност? Със сигурност. Хората по-често започнаха да изразяват мнението си оттогава. Да излизат на протести, да търсят и зоват за справедливост. В тази връзка ме е яд на всички тези, които направиха всичко възможно да смажат този силен крясък на обществото. Защото до голяма степен успяха. Имаше и полицаи, и прокурори, и други държавни служители, които се потрудиха в тази посока. Направиха всичко възможно да смажат този глас, за да възстановят комфорта от статуквото, каза още Веселин Христов. Ако изобщо можем да кажем, че има нещо хубаво в тази цялата наша история е, че с този глас, с който народът изрази мнението си и позицията си, се игнорира моментът, че видите ли, това бил етнически конфликт. Не, не беше такъв. Хората негодуват срещу всякакъв вид дейност вече. Хората осъзнаха, че вече не може да има такива дерибеи като Киро Рашков, без значение с какъв цвят на кожата са, как се казват и от какъв етнос принадлежат. Ако ще немци да са. Дерибеите нямат място в това общество. Бандитът си е бандит, ако ще и американец да е, продължи Радослав Петров.  

Светлият лъч в Катуница обаче променя, макар и малко, ситуацията. София е знакът, който призовава за ново начало, три години след трагедията. С нея се гордеят не само родителите й, но и цяла Катуница. Със сигурност появата на София ни промени. Това е единственото хубаво нещо, което ни се е случило след онзи черен септември. Надявам се, да успеем да й осигурим едно по-спокойно съществуване в България, да не се наложи да става емигрант още от малка. Силно се надявам, казва таткото. А майката Ваня можете да видите с усмивка на лицето, което в последните три години бе невъзможно. Аз някак не съм готова още да говоря за София. Може би не съм го осъзнала докрай . Единственото, което си мисля, е че няма да ми стигне времето, за да й се насладя. Защото тя се променя всеки ден. Дано София и нейното поколение да е символ на промяната. Дано те са хората, които да я донесат. Защото очевидно ние не успяхме. Поне не и пълна промяна, замисля се за загубените каузи Ваня.  Един човек обременен ли е от времето- живял и в едното, и в другото, никога не може да се наслади на живота. Хора, които са чисти, неопитали от лошото, те могат да променят нещо. Ние сме обременени, малко или много. Връщане назад няма. Все едно да върнеш случилото се в Катуница и да кажеш- не е било. Не става. Това не можеш да го игнорираш, остава в съзнанието цял живот. Въпросът е къде е държавата. Лоши хора и ненормалници виреят като гъби тук. Ако имаше пазар за ненормалници щяхме да сме най-богата държава в света, включва се Радослав. Затова казвам, че не се намериха хората, които не са си вършили работата през годините и продължават и в момента да не си вършат работата. Повечето от държавните служители от болшинството от институциите в България не работят. А всичко е много просто- всеки трябва да си върши работата.  Сякаш единствената цел на много хора е да открадне или измуфти някого, за колкото се може повече пари и за възможно най-кратко време- после каквото ще да става. АЩеше да има начало на някаква промяна ако беше разследвана самата асеновградска прокуратура, данъчните, митниците. Всички тези, които са осигурявали комфорта на фамилия Рашкови през годините. Тогава начало на промяна щеше да има и можеше да кажем- струвало си е. А то какво- едни данъци. Е, трябваше ли две деца да загинат, за да може някой да си плати данъците. Така ли се плащат данъци в България, пита Ваня и отговор не чака.

Памет

На 21 Катуница ще се поклони пред загубените животи на Ангел и Павел сред много хора, които застанаха зад каузата им. Ще бъдат проведени няколко спортни мероприятия- един или два футболния двубоя между ветерани на Катуница и младежи на Катуница срещу сборен отбор на футболните фенове. Предвидени са карате демонстрации, танцова формация на деца от селото на Катуница, както и традиционна раздавка за гостите на събитието. То започва по обяд, ще има още литургия и поднасяне на цветя на паметника на децата.  Шествията традиционно ще се проведат на 23 и 23, от 19ч. Идеята на предстоящите мероприятия не е да мъстим, а да засвидетелстваме малко почит към тези две млади създания. Хората да си спомнят, че тези два млади живота си отидоха безпардонно от този свят. Най-лесно в живота е да мъсти човек, много трудно е обаче да поддържаш духа на някого жив, казват Веселин, Ваня и Радослав.