МненияПод ножа

Експерти искат областните управители да координират опазването на културно-историческото наследство по места

Миглена Кацарова от МК: Има безкрайно много предложения за промени и обобщаването им доказа, че на практика почти целият закон трябва да се преработи

Кметът Тотев: Няма доверие между участниците в този процес

Първи в Пловдив правим дигитален архив на сградите, паметници на културата

Промените в Закона за опазването на културно-историческото наследство бяха коментирани във вчерашния форум по темата, организиран от Фондация „Пловдив 2019” по повод събитията в тютюневия град. Миглена Кацарова, главен юрисконсулт на Министерството на културата разкри част от предложенията за поправки, които се коментират в последните месеци и в момента се анализират от ведомството. Тя подчерта, че работата по подготовка на внесените предложения за корекции в закона е започнала да се организира преди седем месеца. Има сформирани 6 работни групи по различните тематики. Има безкрайно много предложения и обобщаването им доказа, че на практика почти целият закон трябва да се преработи, заяви тя.

Всички искат работещ Фонд Културно наследство, който да акумулира средства, които в последствие да се разходват на проектен принцип и от държавата, и от общините, и от частните собственици. Собственици на културни паметници да могат да кандидатстват чрез проект за финансиране за реставрация или реконструкция и това да работи. Коментира се, че има пропуски в дефинициите за защитени зони и архитектурни резервати например. Предлага се още да има регулиране в процеса по дигитализация на наследството, като всеки собственик, концесионер или ползвател да бъдат задължени да дигитализира паметникът на културата, който е на разположението му. Силно се коментира и въпросът със сформирането на общински звена за извършване на експертизи и становища по повод паметниците на културата от местно значение.  Има голямо несъгласие за тази процедура от различните браншови организации и експерти. Архитектите например предлагат тези звена да бъдат ситуирани на ниво областен управител, за да е активна държавата в процеса. Искат на областните управители да се вменят специални функции, да координират опазването на културно-историческото наследство на територията на областта и да организират тази дейност. Предлага се да се организират специализирани областни съвети за закрила на културното наследство. Така, според архитектите, ще има гаранции, а и ще бъде покрита цялата територия на страната. НИНКН ще контролира тези съвети и дейността на областния управител в този процес чисто методически, изброи част от работните предложения Кацарова.

След нея пред гостите на форума излезе кметът Иван Тотев, който определи като хаотично всичко, което се случва около Закона за културното наследство. Оставам с усещането, че има неразбиране какво точно трябва да се направи и как да се направи. Само преди няколко месеца се говореше за общински съвети за опазване на паметниците на културата, сега се говори за областни такива. Според мен има липса на доверие между участниците в този процес. В Германия опазват старините си, защото има доверие. Тук няма. Излиза, че според другите участници в процеса, общините правят глупости и на тях не трябва да се има доверие. Има хаос в това, какво искаме да се случи с недвижимото културно наследство, подчерта кметът. Той заяви още, че частните собственици не трябва да бъдат изключвани от процеса, тъй като те са основен елемент в него, както например е в Тютюневия град. Говорим за различни бизнес модели. Ако за общините бизнес моделът е щастието на гражданите, за частния инвеститор е друг, допълни градоначалникът.

Той се включи и в темата за дигитализацията като разкри, че Пловдив ще е първият град, който ще дигитализира паметниците си. Цифровият архив може да е готов още през февруари.

Тютюневият град е наш приоритет. Искаме от собствениците на складовете до 2018г. да възстановят сградите си. За целта обаче искаме зоната да бъде приоритет и за държавата. Тя трябва да е наясно, че проектът Европейска столица на културата не е пловдивски, а национален. Имаме нужда от специално внимание. Ще изпратим писмо до министъра на културата всички процедури, касаещи Тютюневия град, да се разглеждат с приоритет и да бъдат подкрепени от държавата. Уверявам ви, че ще ни дават за пример през 2019г., каза Иван Тотев.  Той получи документално всички проекти от архитектурния конкурс на КАБ за Тютюневия град, както и заключенията от тазгодишния архитектурен форум. От Камарата на архитектите поискаха баланс между публичния и частния интерес, като още предложиха Тютюневия град да бъда вкаран в Интегрирания план за развитие, за да се търсят различни варианти за финансиране. Но на първо място архитектите поискаха аварийно укрепване на оцелелите фасади преди зимата, за да не рухнат. Нещо, с което се ангажираха самите собственици, събрани на едно място за първи път вчера на форума в Дома на културата.

Дискусията за пловдивското културно-историческо наследство тръгна, след като преди това директорът на „Опазване на паметниците на културата” в  германския град Гьорлиц Петер Мичинг разкри как се действа по немски. Той разкри как архитектурната перла е възстановена почти напълно след 1989г. и показа как изглежда днес. Почти целият град е паметник на културата. В Германия и два камъка да имаме един върху друг, можем да възстановим всичко, подчерта Мичинг. И разкри как се действа там с честните собственици на паметници на културата. Те имат права, но и задължения. Законът е категоричен. Който увреди паметник на културата, го грози дори лишаване от свобода. Но най-често се действа чрез налагане на административни глоби. Те са толкова големи, че инвеститор не би си и помислил да направи нещо непозволено. Налагани са глоби от по десетки хиляди евро за нерегламентирани строителни дейности в паметник на културата от страна на частния собственик.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина