Учениците масово се изнасят навън, заради липсата на перспектива у нас
Тотален контраст беляза родната кандидатстудентска борса и изложенето на чуждите университети, които се проведоха през деня в Пловдив. Щандовете на родните вузове бяха подредени във фоайето на Централна поща, където цареше такъв студ от продънения покрив, че изложителите бяха сложили шапки и ръкавици и дзиндзирикаха, вместо да рекламират интелектуалния си продукт. На пръсти се брояха студентите, които издържаха повече от пет минути във фризера. Само дето бели мечки не караха кънки в Пощата. Затова пък на стотина метра разстояние – на панорамния етаж на „Тримонциум“, чаровни момичета посрещаха на вратата хилядите тийнейджъри, дошли да се информират за условията на висшите училища от Дания, Холандия и Англия. Въпреки върволицата, за хаос не можеше да става и дума. Всеки посетител бе регистриран, получи талонче и свитък с брошури с оферти, а след това се срещна очи в очи с експерти от съответния западен университет. Докато родните вузове не могат да си позволят да наемат по-уютно място, понеже наемът в пощата е 50 лева за двата дни на борсата, за чуждите явно не бе проблем да платят 2000 лева за ден. Резултатът е показателен – щандовете на първите пустееха, а западняците едва смогнаха да обслужат желаещите. Едва ли само това е проблемът. Липсата на перспектива за реализация, безработицата и кризата, чийто край не се вижда, пращат младите навън. Абитуриентите масово се изнасят зад граница. В Дания такси няма, макар че месечната издръжка излиза 700 евро. В Холандия са поносими – 1700 евро на година и още 200 за общежитие на месец. Разрешителното за работа е 15 часа на седмица. Родителите ще изтръскат джобовете, ще теглят кредит с идеята за добро бъдеще. И там, и тук ще се мизерства, но поне да има защо.
