Жестомимичният език е изкуство, приличащо на танца, чрез което изразяваш себе си посредством движението на тялото
Представете си, че слушате нежна музика и шумът на листата. Или пък звукът на движеща се вода, детски смях, нечии стъпки… А можете ли да си представите никога през живота си да не сте чували тези звуци? Може би ще ви е по-трудно, отколкото предполагате. Дани Новкова обаче, не ги е чувала. Никога. Тя е родена глуха, но това и пречи да се радва на живота такъв, какъвто е.
Дани е едно безкрайно слънчево момиче, заредено с толкова позитивизъм, че няма как да не поемете от нейната енергия. Тя е студентка в Пловдивския университет в специалност Финанси и е единственият нечуващ студент в града под тепетата. Обясни ни, че макар и да не чува, се е научила да чете по устните ако се говори ясно и отчетливо. Понякога взима записките на свои колеги, от които се подготвя за изпити. Сподели ни още, че може би й е малко по-трудно да се справя с ученето, отколкото на другите студенти, но това е само защото нито един от преподавателите не владее жестомимичния език.
Само преди два дни Дани организира нещо магично в творческия квартал Капана. Събитието се нарича „Танцът на тишината“ и бе своеобразен курс по жестомимичен език. На втория етаж на PLOVEDIV се събраха достатъчно хора, за да изпълнят цялото помещение, а за някои от тях дори столовете и диваните не достигнаха. Никой обаче не си тръгна, а с интерес насядаха по земята около Дани, за да я изслушат. Сред присъстващите имаше дори една медицинска сестра, която има огромно желание да научи езика на движенията, за да се разбира по-лесно с глухонемите пациенти…
Целият текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ
