Санирането на Енергото – всички са си свършили съвестно работата, но резултатът е плачевен за културното наследство

Теодор Караколев

Парадоксът – всеки си е свършил работата, но резултатът е унищожаване на културата

Строгото законодателство е вкарало разнообразното ни културно наследство в еднообразни рамки

Повече от месец вече продължава обезличаването на една от малкото големи сгради в Пловдив, спомен за архитектурата от 40-те години на миналия век. Сградата на Юг-Енерго, днес ползвана от енергоразпределителното дружество EVN беше от малкото образци с елегантна каменна облицовка и красиви каменни рамки на прозорците – неща, които днес се обезличават със стиропорена изолация. Множество експерти пък подчертават, че каменната облицовка има достатъчно добри изолационни качества и поставянето на външна топлоизолация е напълно излишно.

Въпреки очевидно плачевния резултат, парадоксът е следният – всички хора, отговорни за конкретното решение са си свършили съвестно работата и всъщност не са имали друг избор. Ако някой би спрял това действие, то той щеше да бъде нарушител и да бъде санкциониран.

Защо се получава този абсурд? Накратко – заради сложното ни законодателство, което често си и противоречи.

Оказва се, че EVN всъщност са законово задължени да извършат това саниране. Сградата попада в регулациите на Закона за енергийната ефективност и подлежи на задължително сертифициране по редица критерии. В същото време сградата, макар и в историческа зона, не е индивидуален паметник на културата. От списъка на Закона за енергийната ефективност отпадат именно сградите, включени индивидуално в Закона за културното наследство. По този начин съгласуването с експерти по културно наследство е включило единствено новия цвят на сградата.

Сляпото следване на тези закони обаче води до този абсурд. Единственото, което ще бъде постигнато, е да се изхарчат огромни средства за ремонт, който няма да подобри енергийната ефективност на сградата и единствено ще унищожи естетиката на една красива сграда. Отново поради пропуски в Закона за културното наследство и дейността на институциите, сградата – макар и безспорно ценен обект – не е вписана в списъците на ценните сгради. Нещо, което, според експерти, със сигурност би станало в близките няколко години.

Дори и това обаче не е абсолютна гаранция за опазването на ценните ни сгради. Всъщност преди около 5 години бе санирана МБАЛ „Св. Мина“ на колелото на Централна гара – отново красива сграда с каменна облицовка от 30-те години на миналия век. За разлика от Юг-Енерго тази сграда беше индивидуален паметник на културата, но въпреки това тя беше унищожена.

Решението и съгласуванията да се санира Юг-Енерго са преминали през много хора и бюрократи. Никой от тях обаче не е имал властта или възможността да оспори, зададе въпрос или спре това решение. Да постави под въпрос изобщо санирането на каменна сграда, използването на тъй популярните EPS-плоскости, доказани вече като нефункционални в дългосрочен план, да предложи вътрешно саниране или нещо друго.

Не – строгото законодателство е вкарало разнообразното ни културно наследство в еднообразни рамки и всеки служител в държавната администрация, който се опита да прояви собствена мисъл, е застрашен от това да бъде нарушител. Ако ни интересува културното наследство ни е нужен много по-гъвкав закон, който да отговаря на богатството сред културното наследство. Лесни и общовалидни решения няма.