Преводач – втората най-стара професия в света

Под небето

Йоана Иванова

Свети Йероним Блажени превежда Библията от иврит на латински, езика на времето през четвърти век. Йероним е личен секретар на папа Дамас I, но изборът му за тази нелека задача не е политически.

Като всеки добър преводач, Йероним притежава усет към езиците. Той владее отлично латински, гръцки и иврит – нещо, с което малко хора могат да се похвалят. Освен това изучава арамейски и чете добре на него, но сам признава, че произношението го затруднява. Говори и древносирийски и има познания по арабски.

Дори светците грешат

Преводачите по целия свят честват 30 септември като личен ден, тъй като това е празникът на патрона на библиотекарите, писателите, учениците и разбира се преводачите. Въпреки че св. Йероним е канонизиран от католическата църква, преводът му не е съвършен. Самият той веднъж отбелязва: „Не съм толкова глупав, че да мисля, че която и да е от думите на Господ се нуждае от поправка, или не е божествено вдъхновена, но латинските ръкописи на Библията се оказват грешни поради отклоненията, които се срещат във всички тях.“ В действителност, Йероним признава собственото си несъвършенство и сам допуска някои неточности. Може би най-известният му пропуск е това, че поставя рога на главата на Моисей. В текста на иврит пише, че когато Моисей слиза от връх Синай, от главата му излизат „слънчеви лъчи“. На иврит думата има и второ значение – „рога“, и Йероним избира именно него. Когато през 1515 г. Микеланджело изработва своята мраморна скулптура на Моисей, той разчита на описанието на Йероним в латинския превод. Резултатът е 235-сантиметрова рогата статуя, която може да се види и днес в Рим, в църквата Сан Пиетро ин Винколи.

Свети Йероним може да е покровител на преводачите, но вероятно е по-логично да има бог на преводачите, вместо светец. В гръцката митология Хермес е богът на превода, остроумието и импровизацията. Той се смята за създател на езика и речта, преводач, лъжец, крадец и измамник.

Хермес е също божествен пратеник, повелител на търговията и пътуванията (и двете свързани с превода) и бог на всички изкуства и занаяти, включително магията. Може да му простим, че е бог и на крадците и измамниците, тъй като тази функция се проявява някак си естествено покрай другите.

Преводачите са истински артисти в сферата на чуждите езици, сравними с художниците, композиторите, танцьорите и писателите в другите сфери на изкуството.

Гръцкият възглед за езика, състоящ се от знаци, които биха могли да доведат до истината или до лъжа, е в същността на Хермес, за който се твърди, че се наслаждавал на безпокойството на онези, които са получавали посланията, които е предал.

I traduttori sono traditori

Чарлз Кейлъб Колтън разказва за един полуизгладнял германец в Кеймбридж на име Рендер, който е бил достатъчно дълго в Англия, че да забрави немския, но не толкова дълго, че да научи английски. Въпреки това е плодовит преводач на немска литература и сред приятелите му става пословично когато говорят за лош превод да казват, че е предаден (rendered) на английски.

„Преводът е като жена – ако е красив, не е верен; ако е верен, не е красив.“

Според Норман Шапиро преводът е опитът да се създаде текст толкова прозрачен, че да не изглежда като преведен. „Добрият превод е като стъкло. Забелязва се само ако има малки несъвършенства – драскотини, мехурчета. В идеалния случай не би трябвало да има никакви. Преводът никога не трябва да привлича вниманието към себе си.“

В действителност нищо не може да се преведе без известна загуба. Но преводачът трябва да остане дотолкова верен на оригинала, че неговата собствена личност да не се покаже в превода. В този смисъл, преводачът е като актьор. Той не е автор, но играе автор, взема нещо чуждо и го използва сякаш е негово.

„Преводачите си изкарват прехраната от различията между езиците, като в същото време работят за премахването им.“

Преводачите са жизненоважна връзка в огромната верига, през която се предават знания между групи хора разделени от езиковите бариери. От създаването на писмеността до днес преводачите са тези, които строят мостове между нациите, расите и културите. Както и мостове между миналото и настоящето. Преводачите имат способността да обхващат времето и пространството. Те дават възможността на определени текстове, заемащи централно място в науката, философията и литературата, да придобият универсален статус. Преводачите разрушават стените, създадени от езиковите различия, като по този начин отварят нови хоризонти и разширяват представата ни за реалността така че да обхваща целия свят.

Споделете ни във:

1 thought on “Преводач – втората най-стара професия в света

  1. Добре е да се отбележи, че Св. Йероним е от Балканите – илириец, роден в местата където сега е Словения. Има сериозни хипотези, свързващи илирийците с траките (не само като съседи). Честит празник на всички преводачи, библиотекари и енциклопедисти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.