Манол Пейков: Хиляди хора са на улицата, защото не виждат справедливост

Ако държавата не раздава справедливо правосъдие, на власт идва уличното правосъдие, коментира Пейков

Ако държавата не раздава правосъдие, започват да го правят хората. Това коментира в свой фейсбук коментар издателят и преводач Манол Пейков във връзка с протестите и казуса около убийството на Жоро Плъха и процеса срещу д-р Димитров. Аз не искам да живея в такава държава, искам да живея в държава, която защитава личното ми достойнство, пише още той. Такова общество обаче няма да стане от само себе си, ще стане, ако си го направим сами, пише още той. Ето целия коментар на Пейков:

Историята с лекаря и застреляния обирджия е всичко друго, но не и чернобяла. И ми се струва, че колкото повече се изясняват фактите по случая, толкова по-цветна и нюансирана ще става. И толкова по-нееднозначна. 

Колкото и да нямаме вяра в прокуратурата, нека я оставим да си свърши работата (за която ние сме я наели и пак ние й плащаме), пък едва след това да раздаваме правосъдие и да вдигаме лозунги.

А иначе никак не съм изненадан от гигантския брой на хората, излезли на митинг в подкрепа на лекаря. Те са там най-вече заради самите себе си.

Необходимостта от защита и сигурност е една от най-базовите човешки потребности. Ала въпреки главоломно нарастващия през последните години бюджет на родната полиция, българите се чувстват по-незащитени отвсякога. Вярата в институциите е напълно ерозирала, думичката "справедливост" е на път да изгуби смисъла си.

Фактът, че хиляди хора се втурнаха да защитават – и то не от кого да е, а от собствената ни държава! – човек, застрелял друг човек (при това без дори да дочакат обнародването на обстоятелствата около случая), е сам по себе си дълбоко обезпокоителен. Той свидетелства за почти пълното обезсилване и фактическото обезмисляне на социалния договор, който лежи в основите на самото понятие за държавност.

Ясно е като бял ден: ако държавата не защитава гражданите си, те рано или късно изземат тази й функция и намират начин да се защитават сами. Ако държавата не раздава правосъдие, на власт идва уличното правосъдие. Известно още като "закона на джунглата": на улицата оцелява най-силният, най-адаптивният, най-безпардонният, най-безскрупулният.

Аз не искам да живея на такова място. Искам държава, която да защитава правата ми и личното ми достойнство. Не искам да свивам рязко вдясно всеки път като видя в огледалата как някое черно BMW ми се качва на калобраните и ми мига застрашително, защото ако не свия после ще ми засече пътя и отвътре ще излязат четири момчета с бухалки. Не искам да се изнизвам като бито куче от ресторанта, когато всички по околните маси запалят цигари в десет вечерта, а управителят вдига рамене и ме гледа лошо. Не искам да крия зареден пищов с рязана цев под възглавницата си и да спя с едно отворено око.

Искам да живея на място, където почтеността, труда и таланта се уважават. На място, където мога спокойно да отгледам децата си като честни и отговорни хора.

Ако и вие го искате, начинът е един-единствен: да си го построим сами. 

Това няма да се случи като вземаме правосъдието в свои ръце, нито като подкопаваме вярата в институциите – а като правим всичко, на което сме способни, за да възстановим доверието в тях.