Губернаторът проверява дали Св. Кирик не е публична държавна собственост

Министерството на регионалното развитие натовари със задачата областния управител след разкритие на архитекти, че църквата няма право върху имота

Казусът Св. Кирик навлиза в нова сага, като има вероятност държавата да предяви претенции към имота. Областният управител Розалин Петков ще трябва да направи проверка дали манастирът всъщност не публична държавна собственост, а не църковна. С писмо от петък Министерството на регионалното развитие и благоустройството възлага на губернатора разпореждане на проверка по казуса, което може да направи ситуацията твърде интересна. До тук се стигна, след като малко преди окончателното решение  на ВАС да предостави комплекса над Асеновград  на пловдивската митрополия, в министерството бяха запознати с разкритията на арх. Стефка Василева, че всъщност имотът не е църковен, а публично държавен. От ведомството нямат достатъчно такива данни, затова са се обърнали към Розалин Петков да разпореди проверка. Според арх. Василева, съгласно законите,  имотът на долния манастир 'Св.Кирик "(" Св.Параскева" съгл.Султанския ферман от 1870г. ) е одържавен . Съгл.чл.7 от ЗДС имотът е публична държавна собственост и не може да бъде обект на разпореждане, нито да бъде придобит по давност, е мнението на архитектката. Тя единствено се притеснява дали областният управител е достатъчно безпристрастен, предвид това, че бе на тържествения молебен на Николай Пловдивски по повод съдебната му победа над Съюза на българските архитекти.  И е изненадана, че отговорът  на Министерството на регионалното развитие по повод нейното предложение то да си върне имота, както би следвало по закон, не е подписан от самата Лиляна Павлова в качеството на министър, а от главния секретар на ведомството Сийя Николаева. Става въпрос за държавен интерес. Редно е министърът да е пряко заинтересуван, смята арх. Василева. Правото на държавна собственост следва да бъде защитавано с активни действия, пишат от министерството в писмото до областния управител. Тепърва ще разберем какви активни действия ще предприеме той.

При добро желание от страна на МРРБ,  по силата на закона, без да е необходимо съдебно производство,  Държавата може да си върне собствеността на земята и да признае собствеността на САБ върху комплекса „Св.Кирик”. Сградата –комплекс на САБ на площ от 8500м2 е построена изцяло със средства на САБ-12 млн.лева (оценка по делото) и  със съгласието на държавни институции  -ИК на Окръжен Народен Съвет и ЦК на БКП ( документи има приложени в съдебното дело) , проектната документация е съгласувана с НИПК. Инициативният комитет „Санто Кирико” продължава да работи по казуса, независимо от решението на ВКС.  От САБ възнамеряват да оспорват решението на ВКС пред съда в Страсбург. Аз считам, че казусът трябва  да се реши,  като се спази Върховенството на Законите в РБ, без да се налага да излагаме проблемите си пред Европа, която е наясно с „гнилите ябълки” в българската правосъдна система, казва на финал арх. Стефка Василева.

Ние припомняме някои акценти от Предложението до министъра на МРРБ по казуса „Св.Кирик” с тезите на арх. Василева:
Теза: Имотът  „Св. Кирик” над Асеновград  е Публична  Държавна Собственост – одържавен със Законите на Царство България  и Законите на  НРБ след 9 септември 1944г. , в качеството на „народна старина” , държавен концлагер 1943-44г. (селище за държавна сигурност) към МВРНЗ, старопиталище „Пантелей Пачев”( общежитие за стари хора) към Министерство на Труда и Социалните Грижи  и по-късно  психиатрична болница към Министерство на Народното Здраве.
Подтеза: След 1943г. не съществува манастир „Св.Св.Кирик и Юлита”, тъй като имота, ведно със  сградите,   са одържавени с поредица от Закони преди и след 9 септември 1944г. Предназначението и функциите  на имота „Св.Кирик”, ведно със сградите, са  променени за нуждите на националната сигурност, впоследствие за реализиране на социалната и здравна  политика на държавата.

                      Законите,  с които е одържавен имота „Св.Кирик” :

1.Закон за Старините 1911г. , чл.25

2.Наредба от 31 януари 1941 г. на Министерството на Вътрешните Работи и на Народното Здраве за създаване на „селищата за държавна сигурност” ( „концлагерите на цар Борис”).

3.Постановление на Министерски съвет на Царство България от м.август 1943г.за  създаване на селище за държавна сигурност „Св.Кирик”-изграден е държавен концлагер„Св.Кирик”

4.  Закон за Изповеданията 1949г.(ЗИ 1949г.-отм. 2003г)., Чл. 21.  , с който, през 50-те години,  е одържавено старопиталището „Пантелей Пачев” в имота „Св.Кирик” (преименувано през социализма „общежитие за стари хора- Пантелей Пачев”)

5.По-късно, отново на основание чл.21 от Закона за Изповеданията-1949г., е препотвърдено одържавяването на изградената в имота „Св.Кирик”  психиатрична болница към МНЗ (Министерство на Народното Здраве);  функционирала до 1977-1978г., когато след пореден пожар и активно свлачище в района , тя става негодна за ползване и прекратява функции.

6. В тази връзка ,непряко ,  Закон за обществено подпомагане 1934г. и приетия Държавен План за обществено подпомагане 1935г., на база на който до 1949г. функционира старопиталище „Пантелей Пачев” към МСП и МТСГ , изградено на мястото на закрития концлагер „Св.Кирик”.                                                                                                                    

По силата на материалния закон обектът „Св.Кирик” е публична държавна собственост и Съгласно чл. 7 ал.1, ал.4 от ЗДС,  Пловдивска Митрополия не може да го добие по давност, нито  по друг ред за възстановяване на отчуждени имоти.