Трябваше мафията да е вече мит и да се измислят легенди за нея, а не да е в ресторантите, в които се храним, казва незрящата пловдивска гордост
Емоция, патриотизъм, зачервени и влажни очи заговориха в поредния ден на протестите. Богдана Петрова и майка й застанаха пред нас, за да помечтаят и да се помолят за промяната на България.
Писна ми да живея по този начин в България, а искам да си остана тук. Най-много се притеснявам от монополите. Те не позволяват да направим това, което гражданите искаме. Ядосват ме, че политиците застават пред камерите и казват „Ами, те, хората, чакат някой герой да дойде и да ги спаси“. Не е вярно! Българите се опитват всеки ден да променят нещата в държавата, но монополистите и управниците ни спират и не позволяват сами да се оправим. Ако не ни помагат, поне да не ни пречат. Смятам, че трябва да има някаква гражданска организация и контрол върху нея, но не може тяхното да продължава. Аз ще съм тук на протеста, докато трябва. А ако 
трябва, ще идвам сама и ще крещя „Българи юнаци“. Но няма да се оставя. Искам добър живот в България и само в България. Да не сме в дъното на Европа. Нека си припомним колко мощни сме били в историята си. Това ни е заложено в гените. Но пък политиците, ако ни ласкаят и повтарят колко сме силни и че можем да постигнем много неща, това ще надигне народа още повече. А те се страхуват от това и не ги устройва. Ако започна да изброявам грешките на правителството, няма да ни стигне времето. Трябваше вече мафията да е мит. Да се измислят легенди за нея, да я украсяват и фантазират. А тя е днес покрай нас. В ресторантите, в които ядем, в държавните предприятия, в частните фирми, в училищата, на улицата. Аз съм тук и казвам достатъчно с присъствието си. И всеки, който е тук го прави, заяви твърдо Богдана.
Искам да се върнат дечицата ни в България. А и ние да бъдем заровени там, където са дедите ни, а не да гоним чадата си в чужбина, допълни я майка й.
Когато спряхме в подлеза и изпяхме химна, усетих, че българският народ е Едно. Всички пяха в един глас и звучаха като един и мислят едно и също. Няма пол и възраст, а сме братя и сестри. Ако сме единни ще се преборим за нашата държава, защото тя си е само наша, завърши пловдивчанката.
