ЕНП в Татарево: Магията на един селски двор

Когато види двора на Янка Гарова в пловдивското село Татарево, човек трудно може да повярва, че това е дело само на една жена на пенсионна възраст. Разбира се, син, зет и внуци помагат, но те са далече. Така или иначе земята и сътвореното в нея е дело на ръцете на една 66-годишна жена, напътствана от 96-годишната си майка. Върху 3 декара Янка Гарова прецизно е разположила овощна градина, ягоди, зеленчуци, подправки. Има място и за цветя, а Янка има време дори да си почива.

Точно в такъв един момент, докато разговаряше с други две жени в парка на селото, Янка се запозна с Мария Капон, лидер на ЕНП и водач на листите в 16 и 17 МИР и я покани на гости. „Който казва, че българският народ не е трудолюбив, нека дойде да види този двор”, каза Мария Капон. А който се съмнява, че една жена не може да подреди света, нека просто поговори с обикновената селска жена, създала образцово стопанство, достойно за Аграрен университет. Цялата продукция е за семейството, обяснява Янка Гарова, а ние допълваме, че фамилията се състои от няколко семейства от различни поколения. Сред тях е снахата, обявена за Учител на годината за цялата страна за 2007-ма година.

Ако произведеното тук е достатъчно за изхранването на Гарови – деца и внуци, и не стига до пазара, то на него разчитат двамата сериозни земеделски производители в селото. Единствените двама, които не са се отказали от идеята да се изхранват от земята си. Преди да се качи на малкия си трактор и да потегли към имота, единият от тях сподели, че смята да ликвидира стопанството си. Въпреки енергичността му, той вече е на сериозна пенсионна възраст, но не това го мори. Мори го надцакването
на прекупвачите, мори го принудата да продава на ниски цени – често нестигащи себестойността на продукцията, мори го липсата на субсидии. Когато разбира, че към 2018-та ще получава субсидии като френски фермер, се ядосва. „Дотогава я камилата, я камиларя”, маха с ръка той и потегля.
Село Татарево е разположено в хълмиста местност в Тракийската низина. Земята е прекрасна, а дворовете са огромни. Полята около селото са засети с пшеница, а текстилна фирма дава хляб на 50-тина жени от Татарево и
близките села. Деца все още има, но няма детска градина и училище. Ако погледнеш от един далечен завой на пътя към Татарево, то прилича на Велико Търново. Като в доста български села, и тук са се заселили две семейства англичани. Пред една от къщите в центъра пък гордо се вее знамето на Русия, кръстосано с българското – точно като пред посолство. Там живее отявлен русофил. Местните са му свикнали и предпочитат други теми за разговор – когато наистина им остане време, защото земята не чака. Особено в този сезон. Със субсидии и без субсидии, хората от Татарево са свързали живота си с чернозема и той им се отплаща.