Планираното прочистване на реката би било в разрез с националното и европейскотозаконодателство
След съдебен спор, продължил повече от две години, природозащитната организация WWF спаси от унищожаване крайречни горски местообитания в района на град Стамболийски. Становището на WWF, по чиято жалба се произнесе съдът, гласи, че Областната администрация на Пловдив няма право да извърши прочистване на коритото на река Марица без първо да се прецени какво въздействие би оказало върху околната среда. Такива действия така и не бяха предприети.
„Основният аргумент, който ни въвлече в съдебната битка, беше, че решението на РИОСВ-Пловдив бе в пълен разрез с националното законодателство и европейското право, като бяха нарушени две директиви – за ОВОС и за местообитанията“, коментира Добромир Добринов, старши експерт по природозащитно законодателствовъв WWF.
„Другият ни аргумент е, че от няколко години ние възстановяваме крайречна гора, която формира природно местообитание и се намира в обхвата на защитена зона „Марица“ по директивата за местообитанията. Това прочистване, както бе зададено, би създало сериозни рискове пред развитието на природното местообитание, което е в неблагоприятно състояние на опазване в защитената зона“.
WWF отглежда крайречна гора край Стамболийски
През есента на 2019 г. на мястото на изоставено сметище за строителни и битови отпадъци WWF положи основите на нова гора. В алувиалните почви на река Марица край Стамболийски природозащитниците залесиха 28 декара крайречни гори – площ, равняваща се приблизително на 66 баскетболни игрища. Всички засадени дръвчета са с местен произход и са характерни видове за крайречните гори: бяла върба, черна топола, полски ясен, черна елша, източен чинар, бряст и летен дъб. Оттогава насам природозащитниците не спират да полагат грижи за младата гора, които включват поливане, мулчиране, редовен мониторинг и всичко, каквото е необходимо, в това число и участие в съдебен спор за нейното опазване.
Предпазва ли от наводнение дълбаенето на речното корито?
В Закона за водите фигурира забрана за отнемане на наносни отложения. Единственото изключение е в случаите, когато съществува пряка опасност от наводнение. Експертите на WWF обаче съветват, че този проблем трябва да се мисли стратегически и да се вземе предвид ситуацията на всички населени места по течението на реката, а не да се решава „на парче“.
„Този участък от реката е много чувствителен на дълбаене. Днес подпорите на моста, се издигат на повече от метър над нивото на водата спрямо равнището, предвидено при тяхното планиране. Ако копаем още, рискуваме при едни проливни дъждове да се генерира висока вълна, която ще продължи към съседните села и ще влезне в Пловдив. А там тя няма да засегне земеделски земи и продукция, а ще се разлее върху хора и сгради и мащабите на бедствието ще бъдат съвсем различни“, предупреждава Добринов.
Предвидените за отнемане близо 200 хил. м3 пясък и чакъл от реката, при високи води биха създали условия за отнасяне на гората заедно с почвата, както преди години се случи в района на Първомай. Големият брой разрешителни за добив на инертни материали от реките, често без доказана необходимост за намаляване на риск от наводнение, предизвиква съмнения за заобикаляне на забраната за добив от реките. А това води след себе си редица негативни последствия като по-ниско ниво на подпочвените води, отслабване на мостове и съоръжения, влошаване на местообитанията на риби и други водни организми.
Как можем да постъпим?
Специалистите на WWF напомнят, че въпреки развитието на науката и технологиите, човечеството е неспособно да контролира изцяло неблагоприятните природни събития. Каквито и мерки да бъдат взети на централно ниво, те няма как да премахнат напълно риска от наводнение. Затова усилията трябва да бъдат насочени към минимизиране на щетите. Едно от потенциалните решения е записано в специализираните планове по Закона за горите: Плана за управление на речните басейни и Плана за управление на риска от наводнения. Те предвиждат изграждането на диги във въпросния участък на Марица, които така и не са построени.
Природозащитниците обръщат внимание на факта, че всяко посегателство върху крайречните гори не просто унищожава дома на редица видове диви животни, които не могат да се адаптират към новите условия и загиват, но и крие рискове за хората. Горите край реките осигуряват разнообразни екосистемни услуги, от които всички ние зависим. Една от тях е именно и превенцията от наводнения. По време на проливни дъждове гората забавя времето, за което дъждът достига до реката, поемайки значително количество вода, стичаща се по листата, а гъсто преплетените ѝ коренища укрепват бреговете и спират ерозията, с което намаляват риска от наводнения надолу по течението.
