Източник: Наука OFFNews
На 22 декември гирляндът от коледни лампички отбеляза своя 135-годишен юбилей. Може би знаете името на създателя им – американският инженер Едуард Джонсън, сътрудник на известния Томас Едисон.
Традицията да се украсява коледното дърво не само с играчки, но и със светлини, е почти толкова стара, колкото и практиката то въобще да бъде украсявано. Преди появата на електрическите лампички коледните елхи се закичвали със свещи, които се завързвали с висящи конци. Това било рискована украса, защото иглите лесно се запалват. За да избегнат нещастни случаи, хората започнали да оставят до елхата една или две кофи с вода, за да могат да реагират своевременно в случай на пожар. Тъй като свещите не горели много дълго, се запалвали 10-15 минути преди 12 ч. на 24. срещу 25. декември, а след това се оставяли да догорят. Независимо от металните скоби, с които по-късно започнали да закрепват свещите, тънките краища на елховите клони се запалвали доста често. Когато Томас Едисон успешно демонстрира първата крушка с въглеродна нажежаема жичка на 22 октомври 1879 година, той е смятал да доведе електрическото осветление до домове и бизнес помещения чрез масово производство на дълготрайни електрически крушки, а украсяващата функция на коледните лампички е оставил на заден план.
Крушки с нажежаема жичка
На 22 декември 1882 г. сътрудникът на Томас Едисон (Thomas Edison) Едуард Джонсън (Edward H. Johnson) решил да украси по нетрадиционен начин своята коледна елха, като й добави крушки с нажежаема жичка. За целта използвал около 80 сини, червени и небесносини лампи, които свързал във верига. Джонсън решил да обяви откритието си и поканил представители на средствата за масово осведомяване. За да направи демонстрацията по-представителна, той поставил под стойката на елхата бавнооборотен електродвигател, свързан с Едисонов генератор, който се намирал в подземието на къщата. Така елхата се въртяла 6 пъти в минута. Обаче очакваната феерия не се получила. Нито повечето хора, нито журналистите оценили светналата елха в нюйоркския дом на Джонсън. Те даже решили, че това е неудачен опит за реклама на Edison Electric Light Company. Игнорирайки новия вид елхово осветление, американците се отправили към домовете си, за да запалят коледните си елхи, много от тях – в буквалния смисъл.
Кръсникът на електрическите гирлянди
В дома на Джонсън за по-дълго се задържал само един човек – репортер от детройтски вестник. И независимо от факта, че историята не си спомня името му, именно него можем да наречем кръстник на електрическите гирлянди. Благодарение на статията му много хора узнали за тях.
„Едва ли има нужда да Ви казвам, че сияйното вечнозелено дърво е просто приятна гледка – едва ли някой може да си представи нещо по-красиво“ – заявил Едуард Джонсън пред детройтския вестник Post and Tribune.
Между другото, съществува и друга версия на историята, според която на представянето в дома на Джонсън дошъл само един журналист, но той не намерил събитието за интересно и скоро си тръгнал. Около месец след това за коледните лампички на Джонсън писало и популярното тогава научно-техническо списание Electrical World, но, разбира се, в публикацията нововъведението било представено като дело на Едисон.
През 1890 г. Анас Хюмъл (Annas Hummel) от Пенсилвания взел патент за изкуствена коледна елха. По-късните му образци били комплектовани с въртящ се механизъм като този на Джонсън, но високата им цена ги правела неподходящи за пазарна реализация.
Изобретението на Джонсън не било съвсем удобно за използване от хора, неспециалисти в електротехниката. От потребителя се очаквало съм да съедини проводниците към електродите на всяка от крушките и след това да свърже основния кабел към мрежата, а през 80-те г. на ХІХ век това далеч не всички можели да извършат самостоятелно.
Според други източници електрическият гирлянд е пак американско изобретение, но с друг автор – телефонистът Ралф Морис (Ralph Morris). На своето работно място той постоянно наблюдавал светването и изгасването на индикаторните лампи и му дошла идеята да закачи такива на коледно дърво.
Коледните лампички през десетилетията
През 1895 г. вече повече хора били запознати поне повърхностно с действието на електрическите уреди, затова нямали трудности в свързването на гирляндите. Ралф Морис със сигурност има и практически принос в търговското разпространение на лампичките, защото предложил за кабели да се използват проводници от стари телефонни комутатори.
След това за електрическите гирлянди не споменавали десетилетия наред. За действителна начална точка на тяхното разпространение може да се смята същата 1895 г., когато пред Белия дом във Вашингтон огромна празнична елха засияла с разноцветни електрически огньове. Тази практика достигнала и до Финландия, и през 1906 г. в навечерието на Коледа се появили елхи, украсени по същия начин. Изобретението на Джонсън дало възможност да се поставят орнаментирани улични елхи, което дотогава не било възможно, тъй като свещите загасвали при духането на вятъра.
В края на ХІХ век компанията General Electric започнала масово производство и продажба на електрически коледни лампички. Най-популярната форма била нещо подобно на луковица. Изданията New York Post и Scientific American поместили обяви за даване под наем на коледни лампи за украса на търговски обекти.
Около 1900 г. влязъл в действие нов рекламен трик – големите универсални магазини започнали да предлагат цели коледни елхи с вече закрепени електрически лампички. Това било удобно за хората, защото иначе всяка лампа в комплекта трябвало самостоятелно да се завинти към фасунгите, свързани към кабела.
Към „специалното предложение“ се предлагал и малък стационарен генератор и всичко това струвало около 300 долара – около 2000 сегашни. Комплектът Feston представлявал осем разноцветни лампички в порцеланови кутийки, а кабелът им се включвал в обикновен контакт. В началото на ХХ век елха, украсена с лампички, свидетелствала за доброто материално положение на собствениците си. Тези лампи били почти толкова опасни, колкото и свещите – стъклото на крушката се нагрявало изключително силно и клоните понякога пламвали. Тогава погрешно се смятало, че крушките ще издържат много по-дълго, ако ги държели строго вертикално и производителите всячески се опитвали да измайсторят механизъм, който да прави лесно такова закрепване.
Независимо от моментната му висока цена, рекламата тласкала и това изобретение към руслото на по-евтините технологии, за да достигне то до по-широк кръг от потребители. През 1903 г. American Eveready Company (позната със своите батерии) пуска на пазара първият комплект с крушки, закрепени направо на кабела – без нужда осветителните им тела да се завинтват една по една в цоклите. В модела от 1907 г. крушките станали около два пъти по-малки.
През следващите години и десетилетия изобретателите заявявали различни идеи за „блестящи коледни свещи“, някои с по-голяма механична сложност от други, но повечето разчитат на обикновен термостат. Когато електричеството нагрее метална пластина вътре в крушката, пластината се огъва и прекъсва верига. Когато крушката се охлади достатъчно, пластината се връща в изходно положение, отново свързва прекъснатата верига и така причинява „мигащ“ ефект, както било описано в някои изобретения.
В наши дни един от най-големите американски производители на коледни лампички е познатата от десетилетия компания NOMA, основана от Албърт Седака (Albert Sadacca) и баща му. През първата година от основаването си те успели да продадат всичко на всичко 200 комплекта, но след навършване на пълнолетие Седака оглавил NOMA Electric Company, тъй като явно имал по-добри идеи от баща си.
През 1946 г. NOMA започва да използва технология за декоративни лампи, патентовани през 1935 г. от Карл Отис (Carl W. Otis). Става дума за стъклен съд с балонеста или продълговата форма, пълен с течност с ниска температура на кипене, а под него е дискретно поставена крушка с нажежаема жичка. Топлината, създавана от крушката в основата, причинява врене и кипене на течността от дъното към върха на стъкления съд и по този начин се получава естетически ефект от издигащите се от основата нагоре цветни мехурчета. Обикновено в тези лампи се използва метилен хлорид (дихлорметан), а Отис е употребил вид масло с ниска температура на кипене.
За да повиши сигурността на лампичките, NOMA разработила и въвела през 1951 г. нови, миниатюрни предпазители, като можели да бъдат лесно заменяни. Тези малки, подобни на стъклени флакончета осветителни устройства присъстват и в днешните декоративни лампи.
Тази реклама на NOMA от 1956 г. акцентира върху новото „безопасно свързване на предпазителя, което защитава“
През 30-те години в Русия работел Московският електролампов завод, който произвеждал електрически гирлянди, състоящи се от автомобилни лампи, боядисани с разноцветен лак и свързани към един проводник. Поради своята простота и относителна надеждност те били доста популярни и в следващите години, което е обяснимо – по време на и след войната едва ли на хората им е било до новогодишни излишества.
В края на 50-те в различни части на света се появили разноцветни лампи във форми на животни и предмети – прасенца, мечета, дирижабли, автомобилчета и т.н. Фигурите се изработвали от дебело стъкло и се завинтвала за цокъла, свързан към проводника. Там се намирала и нажежаемата жичка. Започнало масово производство на електрогирлянди. Тъй като фигурите вече ставали големи и тежки, се появили щипки, чрез които те да се закрепват за клоните и другите обекти.
През 1976 г. Доналд Уайт (Donald A. White) получил патент за елхова играчка с термодатчик и пожароизвестител. Тази играчка можела да се свърже с батерия, с веригата лампички или с електрическата мрежа и да сигнализира, ако температурата около коледното дърво се повишела над определено равнище и възникне опасност от пожар.
В момента се наблюдава още едно интересно явление – огъваемите тръби c LED светодиоди почти изместиха традиционните нажежаеми лампички. Макар да са по-скъпи, светодиодите потребяват значително по-малко електроенергия, а качествените такива работят и доста по-дълго време от масово продаваните в България китайски комплекти лампички с нажежаема жичка.
