Италия днес е в национален траур заради смъртта на бившия си министър-председател, лидер на партия „Форца Италия“ и медиен магнат. Националните флагове ще бъдат свалени наполовина.
Той ще бъде погребан с държавни почести в Mиланска катедрала, предава агенция АНСА. Очаква се да присъства италианският президент Серджо Матарела.
Стадионът на футболния клуб „Монца“ ще носи името на благодетеля си.
Биография
Берлускони е роден на 29 септември 1936 г. в Милано. Баща му е банков чиновник, майка му – домакиня.
Учи в католически колеж. Там помага на съучениците си в учението, но срещу заплащане.
След колежа записва право в Миланския държавен университет. Завършва с отличие през 1961 г. За дипломната си работа той получава награда от фирмата „Манцони“ от два милиона лири и предложение за работа.
Като студент работи като фотограф и търгува с техника, за да се издържа. „Бизнесът е в кръвта ми“ – казва той.
Разказва, че първата му работа била на круизни кораби, където е развличал пътниците с вицове и пеейки им песни.
Създава музикална група, в която е солист и свири на контрабас.
През 1961 г. с приятел на баща си, който е банкен, Берлускони основава фирмата „Обединени милански строежи“.
През 1963 г. създава собствена компания „Едилнорд“, която изгражда жилищни комплекси. Най-известният му проект е строежът на жилищния комплекс „Милано 2“.
Чрез кабелния телевизионен канал за жителите на „Милано 2“, който създава в края на 60-те години на 20. век Берлускони влиза в света на телевизията.
На 21 март 1975 г. той създава компанията „Фининвест“, която в периода 1982-1984 г. купува частните телевизии „Рете 4“ и „Италия 1“, превръщайки ги в основен конкурент на националната РАИ. По-късно основава телевизия „Канале 5“. Всички те са обединени в холдинга „Медиасет“, част от финансово-промишлената група „Фининвест“. През 1980 г. строителството заема 60% от дейността на „Фининвест“. През 1985 г. 85% от капитала на групата вече се формира от телевизионна дейност.
През 1977 г. Берлускони е удостоен от президента на Италия Джовани Леоне с Орден за заслуги към труда и титлата кавалер, откъдето му остава прозвището Кавалерът. На 19 март 2014 г. в писмо до италианската Федерация на кавалерите на труда Берлускони се отказва от ордена във връзка с потвърдената на 1 август 2013 г. присъда от Върховния касационен съд по делото „Медиасет“ за данъчни измами в особено голям размер. Освен лишаване от свобода му е забранено да заема публични длъжности. Съгласно италианския наказателен кодекс осъденият губи академични степени и звания, титли, награди и други отличия. Отказвайки се от отличието, Берускони избягва официалното изключване от организацията и президентския указ за отнемане на държавната награда.
До началото на 90-те години на 20. век под негов контрол са и най-голямото издателство „Мондадори“, веригата супермаркети „Станда“, компютърни и застрахователни компании, финансовата група „Медиоланум“.
„Фининвест“ обединява повече от 100 компании, превръщайки се в една от най-големите частни корпорации в Италия.
През 1986 г. Берлускони купува и любимия си футболен отбор „Милан“ и става негов президент. По това време отборът е аутсайдер. Берлускони инвестира в нови играчи, привлича видни треньори и успява да го направи един от най-успешните в историята на италианския футбол. През април 2017 г. Берлускони продава 99,9% на китайски консорциум за 740 милиона евро.
През 2018 г. Силвио Берлускони става собственик на футболния клуб „Монца“.
Според сп. „Форбс“ личното състояние на Берлускони се оценява на $7,3 милиарда. През 2021 г. той е шестият най-богат човек в Италия и 318-ият в света.
Съдебни процеси
Името на Силвио Берлускони се свързва и с множеството съдебни дела, водени срещу него. През 2009 г. той коментира, че за над 20 г. се е явявал 2500 пъти в различни съдилища по 106 дела. Само правните му разноски възлизат на над 200 млн. евро.
Обвиняем е по делото All Iberian (1996-1999) за финансиране на партия чрез офшорна компания; по делото Villa Macherlo (1998-1999) за данъчни измами и фалшиво счетоводство във връзка с недвижими имоти; по т. нар. дело „Медуза“ (1997-2000) за фалшиво счетоводство.
През 2009 г. опозиционни партии искат оставката му като министър-председател, след като става ясно, че на британски адвокат е платено да лъже в съда, за да защитава неговите бизнесинтереси. Според съда в Милано британският адвокат Дейвид Милс е получил десетки хиляди евро от Берлускони, за да не разкрива детайли около две от неговите офшорни компании по време на дела през 1997 – 1998 г.
През 2005 г. той е съден по дело за подкупване на съдия за приватизацията на държавния хранителен концерн SME. Делото за приватизацията на SME е свързано с продажбата на концерна през 1985 г. на италианския бизнесмен Карло де Бенедето. През 2007 г. Берлускони е оправдан по него.
През 2014 г. в Неапол започва поредно дело срещу Силвио Берлускони по обвинение за корумпиране на сенатори от управляващата през 2006 г. левоцентристка коалиция, благодарение на което е свалено тогавашното правителство на Романо Проди. Делото става популярно като „покупка-продажба на сенатори“.
През 2011 – 2015 г. срещу Берлускони се води т. нар. дело Рубигейт по обвинение за секс с непълнолетна проститутка и злоупотреба с власт.
Всички дела срещу него или завършват с оправдателни присъди, или са прекратявани поради изтичане на давност. Единствената осъдителна присъда срещу Силвио Берлускони е по делото „Медисет“ за злоупотреби при закупуването на правата за американски филми от неговата медийна компания. На 26 октомври 2012 г. той е осъден на четири години затвор и забрана за заемане на държавни длъжности през следващите три години. През април 2014 г. присъдата е заменена с общественополезен труд, а на 11 май 2018 г. той е реабилитиран от Надзорния съд на Милано, който отменя всички последици от осъдителната присъда по делото.
Политическа кариера
През 1993 г. Берлускони основава политическото движение „Напред Италия“ („Форца Италия“), с което се кандидатира за парламентарните избори през 1994 г.
На 26 януари 1994 г. той официално се оттегля от предприемаческата дейност, напуска президентския пост във „Фининвест“ и се посвещава на политиката.
„Италия е страната, която обичам“, са първите думи в тв обръщението, с което той обявява началото на политическата си кариера. За символ на партията си избира националния флаг.
На изборите през март 1994 г. „Напред Италия“ печели парламентарните изборите и Берлускони става министър-председател на Италия. Той заема поста само седем месеца, тъй като сформираната коалиция се разпада. Напускайки правителствения дворец „Киджи“ Силвио Берлускони казва с усмивка на журналистите „Довиждане“, а не „Сбогом“.
Силвио Берлускони отново поема премиерския пост на 11 юни 2001 г. и ръководи правителството на Италия до 20 април 2005 г., когато подава оставка. Това правителство е на власт 1412 дни – най-дългото в историята на Италия.
През февруари 2008 г. Берлускони оглавява десноцентристкия блок „Народ на свободата“, създаден чрез сливането на „Напред Италия“ и партия Национален съюз. През април 2008 г. блокът печели парламентарните избори и на 7 май 2008 г. Силвио Берлускони отново поема поста министър-председател, който пост заема до 13 ноември 2011 г.
През септември 2013 г. Силвио Берлускони обявява разпускането на „Народ на свободата“ и възраждането на партията „Напред Италия“. На 26 май 2019 г. Силвио Берлускони е избран за депутат в Европейския парламент, където е най-възрастният депутат.
На парламентарните избори в Италия на 25 септември 2022 г. 85-годишният Берлускони отново е избран в Сената, печелейки в едномандатния избирателен район Монца (регион Ломбардия), където е собственик на едноименния футболен клуб. На изборите той успява да постигне нещо, за което е мечтал – да се върне в италианския парламентарен живот, след като почти цяло десетилетие е прокуден от него.
На 29 септември 2022 г. Силвио Берлускони навършва 86 години, което е отбелязано подобаващо. В имението му в Аркоре годеницата му – 32-годишната Марта Фашина, събира всички членове на клана Берлускони и негови съратници на пищно парти.
Силвио Берлускони има пет деца – двама синове и три дъщери от два брака. Той има 17 внуци и един правнук.
На 5 април 2023 г. 86-годишният Силвио Берлускони е приет в болницата „Сан Рафаеле“ в Милано заради белодробна инфекция, причинена от хронична левкемия.
Умира на 12 юни 2023 г.
Източник: OFFNews
Биографична справка: БТА
