Евробарометър: Гражданите на ЕС се доверяват най-много на традиционните медии

Новини

Публикуваното днес специално проучване на Евробарометър хвърля задълбочен поглед върху медийните навици, доверието в различните медийни източници, както и отношението към дезинформацията.

Информираност и запомняне на медийна информация

Гражданите се интересуват най-много от националните политически теми (посочени от 50% от респондентите). По-малък е интересът към европейските и международните въпроси (46%), както и към местните новини (47%).

72% от респондентите си спомнят, че неотдавна са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по телевизията или по радиото. 57% неотдавна са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент.

Запомнянето на новините за ЕС варира между 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините относно ЕП се движи между 39% във Франция и 85% в Малта.

Медийни навици

С дял от 75% телевизията доминира като основен източник на новини, особено за гражданите над 55 години. Следващи в класацията – доста отдалечени от медийния лидер, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и социалните медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) определя вестниците и списанията като основен източник на новини. По-младите респонденти са много по-склонни да използват социални медийни платформи и блогове за достъп до новини (46% от 15—24-годишните спрямо 15% от хората над 55 години).

Въпреки че традиционните източници на новини — особено телевизията — са важни, 88% от анкетираните получават поне някои онлайн новини чрез смартфон, компютър или лаптоп. 43% от респондентите използват уебсайта на източника на новини (например уебсайт на вестник) за достъп до новини онлайн, а 31% четат статии или публикации, които се появяват в техните онлайн социални мрежи. Достъпът до новинарски публикации чрез социалните мрежи е още по-важен за младите хора (43% от лицата на възраст 15—24 години спрямо 24% от респондентите над 55 години).

Плащането за новинарско съдържание онлайн все още е по-скоро изключение, тъй като 70% от хората, които имат достъп до новини онлайн, биха използвали само безплатно новинарско съдържание или новинарски услуги онлайн.

Медийни източници, които се ползват с най-голямо доверие

Гражданите се доверяват на традиционните електронни и печатни медии, включително на тяхното онлайн присъствие, повече отколкото на онлайн новинарските платформи и каналите на социалните медии. Независимо дали става дума за техния „основен канал“ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите очакват обществените телевизии и радиостанции да представят достоверни новини, следвани от печата, посочен от 39% от анкетираните. От своя страна частните телевизии и радиостанции са отбелязани като надежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните телевизии и радиостанции са най-надеждният източник на новини. Още по-радикално е отношението към традиционните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се смятат „хора и приятелски групи, следвани в социалните медии“.

Значението на доверието също излиза на преден план, когато анкетираните трябва да посочат какво би ги накарало да отворят новинарска статия онлайн. Докато 54% са мотивирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е важно да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската статия.

Изложеност на дезинформация и фалшиви новини

Над една четвърт от анкетираните (28%) смятат, че през последните седем дни много често или често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. Респондентите в България като цяло са най-склонни да отговарят, че често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през последните седем дни – 55% от тях смятат, че това им се случва „много често“ или „често“. Най-малко склонни да твърдят това са респондентите в Нидерландия – едва 3% смятат, че „много често“ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „често“.

По-голямата част от респондентите се чувстват уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и фалшивите новини: 12% се чувстват „много уверени“, а 52% — „до известна степен уверени“. Нивото на увереност при разграничаването между истински и фалшиви новини намалява с възрастта и се увеличава с образователното равнище.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.