Бизнесът за Пловдив: Зелената сделка е неизбежна стъпка към напредъка

Националните инвестиции от страна на правителството и индустрията биха насърчили значително екоиновациите и инициативите за кръгова икономика

През 2017 г. България беше класирана на последно място в таблицата за екологични иновации

България е постигнала голяма част от целите на стратегията „Европа 2020“, относно потреблението на енергия от възобновяеми източници. В същото време секторът е изправен пред криза, административно объркване и евентуални сътресения  – освен ако своеременно не се намерят дългосрочни и устойчиви решения, алармират от СНЦ „Бизнесът за Пловдив“.

През 2007-2008 г., когато започват проучванията за възможни инвестиции, в областта на възобновяемата енергия, са се открили множество перспективи в тази насока, въпреки рисковете и предизвикателствата. По онова време създаването на възобновяема енергия е било слаборазвит сектор. Секторът е бил прохождащ, (с изключение на хидроенергията), дългосрочните перспективи, обаче са били гарантирани от европейските цели, налице са били инвестиционни пари – част от обещаващите условия, при влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.

Инвеститорите, особено чуждестранните, бързо проявяват интерес. Голяма част от проектите, обаче са били нереалистични, поради липса на устойчива визия. Част от българските експерти по енергетика и изменение на климата описват този период с характерено много „щедро“ отношение на държавата, но едновременно с това – объркване и лоша координация между институциите, отговорни за управлението и подпомагане на развитието на възобновяема енергия.

Въпреки липсата на ясна стратегия на централно ниво, секторът преживява бързо развитие, особено за вятърни електроцентрали и слънчева енергия (и в по-малка степен за нови водноелектрически централи), като пикът на инсталирания капацитет е достигнат през 2012 г.

През 2017 г., обаче България беше класирана на последно място в таблицата за екологични иновации. Това показва ниските показатели на страната по отношение на кръговата икономика и екоиновационните дейности. Въпреки това, страната ни положи усилия да подобри ефективността си в тези области чрез прилагането на няколко оперативни програми през годините.

Към днешна дата, основните предизвикателства пред България включват увеличаване на възможностите за вътрешни и чуждестранни инвестиции в екоиновации и кръгова икономика, насърчаване на ефективното използване на ресурсите чрез повишаване на енергийната ефективност (особено в домовете и строителната инфраструктура), по-нататъшно развитие на възобновяеми енергийни източници и подобряване практиките за устойчивост в транспортния сектор.

Националните инвестиции от страна на правителството и индустрията биха насърчили значително екоиновациите и инициативите за кръгова икономика, смятат от Бизнеса за Пловдив. Освен това законодателната рамка би могла да бъде подобрена, за да насърчи още повече инвестициите в сектора.

За постигане на целите за насърчаване на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, управлението на отпадъците и зеления транспорт, местните заинтересовани страни имат възможност да се възползват от  европейските фондовете и оперативни програми

Според изтоници от EURACTIV,  България се нуждае от 33 милиарда евро, за да започне да изпълнява основните цели на Зелената сделка на ЕС през следващите 10 години. Европейската комисия настоява за по-амбициозна цел за намаляване на емисиите на CO2 с между 50% и 55% в сравнение с 1990 г. България настоява, обаче, че няма да приеме цел, която е по-висока от сегашните 40%.

В рамките на Механизма за справедлив преход за България са предвидени 6,1% от бюджета или 458.2 млн. евро. Освен това допълнителни 14 млрд. евро до 2030 г. ще бъдат насочени към нисковъглеродните инвестиции в десетте държави бенефициенти, които ще имат най-голямо затруднение по време на прехода  – Румъния, България, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Полша, Словакия, Хърватия.

Зелената сделка е неизбежна стъпка в напредъка на социума на нашата Планета. Тя е необходимост, която би довела до развитие, както по отношение на мисленето на хората, така и до прогрес в тяхното поведение. За да запазим Земята чиста и да подсигурим бъдещите поколения, че ще живеят в благоприятни условия, е нужно да действаме днес. Макар Зелената сделка да е един от най-амбициозните и трудоемки, за голяма част от страните, проекти на ЕС, той е максимално насочен към хората и опазването на  околната среда, обхващащ социални, икономически, политически, здравни и екологични аспекти на живота.