Вчера Българският хелзинкски комитет представи допълнително становище по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който се въвежда механизъм за независимо разследване на главния прокурор или негов заместник. С него организацията отговаря на критиките, повдигнати в становищата на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Върховния касационен съд (ВКС), определящи механизма като „дискриминация“.
В своите становища по законопроекта двете институции определят като дискриминационно и предложението да се ограничи Народното събрание в това да избира магистрати в двете квоти на ВСС. Идеята зад това предложение е да се предотврати влиянието върху членове на съвета, които впоследствие биха се върнали като магистрати в системата.
„Kоалиция Рашидов“ бламира механизма за разследване на главния прокурор
„В тези свои части становищата не са обосновани“, написа до народните представители в комисията по правни въпроси на парламента БХК. „Те не съответстват на разбирането за дискриминация, залегнало в международноправните стандарти, в това число и практиката на Европейския съд по правата на човека“, посочва организацията.
БХК прави анализ на разбирането за понятието за дискриминация от страна на Комитета на ООН по правата на човека и в практиката на Страсбугския съд. Съгласно тези постановки не всяка разлика в третирането представлява нарушение на забраната за дискриминация и принципа на равенство пред закона. Един от ключовите критерий за това е групата, мишена на неравно третиране, да е била исторически подлагана на негативна стереотипизация, социално изключване и ограничения, които имат за цел или резултат да попречат на признаването или упражняването на равна основа на правата на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната или която и да е друга област на обществения живот. Трудно може да се твърди, че прокурорите и следователите са мишена на подобни обществени настроения в българското общество.
БХК припомня, че законоустановените гаранции за независимост на прокурорите и следователите, повечето от които не са новост в българската Конституция или в процесуалния закон, не са достатъчни, видно от решението на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България, отнасящо се именно до липсата на независим механизъм за разследване на подозрения или данни за извършено престъпление от страна на главния прокурор.
Както нуждата от механизъм за независимо разследване на главния прокурор, различно от общия ред, така и предложението за избиране в парламентарните квоти на ВСС на юристи, които не са магистрати, са в резултат на предписания на Европейския съд по правата на човека, на Венецианската комисия и на институции на Европейския съюз. Като уточнява, че подкрепя ограничението за парламентарната квота само в прокурорската колегия, БХК посочва в становището си, че не е убедително опитните и авторитетни юристи – в това число изтъкнато конституционалисти от целия европейски континент, членове на Венецианската комисия – да са недогледали дискриминацията или неравенството пред закона в предписваните от тях мерки.
„Рязкото „откритие“, че механизмът, гарантиращ независимо разследване на главния прокурор и негови заместници из основи е дискриминационен, е несериозно, особено предвид, че се прави в навечерието на разглеждането на законопроекта в парламента и години след началото на дискусиите по този въпрос“, заяви адв. Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на БХК.
„Необходимо е да припомним, че докато бяха част от работната група, изготвила тези предложения, нито представителите от ВКП, нито съдиите от ВКС или следователите повдигаха въпроса за евентуална дискриминация. Да се обсъжда дискриминация при предлагане на специален ред за разследване на главния прокурор или при обособяването на категориите юридически професии, които Народното събрание би могло да избира във ВСС, единствено профанизира понятието за дискриминация и оставя действителните жертви на явлението незащитени“, каза още тя.
„Съвсем не е същото това Народното събрание да не може да избере редови прокурор в квотата на ВСС, което цели да се гарантира институционална независимост на органа, и това лице да не бъде допуснато до басейн, защото има определен етнически произход. Пламенната съпротива срещу възможността за независим механизъм за ангажиране на евентуалната отговорност на главния прокурор трябва да буди тревога у всички граждани за това какви сили управляват тези процеси“, допълни адв. Качаунова.
