Вкусът на градаЗабавление

Неделя сутрин, без шкембе

Супа от 2 вида гъби, зеленчуци и бяло вино

Креативно Гладен

Image title
Уикендът беше къс, но ползотворен – тази година бе годината на юбилеите, всичките ми приятели празнуваха или кръгли годишнини, или си правеха по едно детенце, с което отбелязваха най-важния юбилей – а именно първия; в контекста на тази юбилейност – уикендът започна с една много работна събота и продължи с три рождени дни, все юбилейни. По време на тази масовка от рожденици сменихме няколко локации, множество чаши и събеседници; видях едни да въртят огньове, други – шотове с текила, трети – танци на дансинга (не мога да кажа кое от всичките ми бе най-приятно, но определено това с огньовете изоставаше на фона на хубавите дупета на дансинга); в крайна сметка успях да убедя една прекрасна жена да ме закара до вкъщи с нейната кола (аз бях пил) и да се събуди до мен на следващата сутрин – и с това да направи махмурлийския ми живот една доза по-приемлив. В знак на безмерна благодарност към този жест на себеотрицание и споделяне на най-трудните моменти от седмицата, аз реших да й се отблагодаря с кулинарна импровизация на тема супа (…користната ми цел бе покрай този жест да хидратирам и аз самия).

Първата, най-искрена вродена мисъл, доказателство за работещия ми инстинкт за самосъхранение, бе ШКЕМБЕ – с големи, мазни, леко люти букви, които пулсираха в главата ми заедно с леката болка от алкохола. В следващия момент осъзнах, че за добра чорба трябва много време, търпение и телешко шкембе – нито едно от които аз не притежавах в този момент. Затова изпих чаша студена вода, сложих едни дънки и слязох до магазина, за да взема нещата в свои ръце и да съкратя максимално пътя до вкусната неделна супа – нейната съдба се реши в следващите 5 минути в малкия махленски магазин.

Когато се върнах, носех 2 неща – торба пълна с продукти и щастлива крива неделна усмивка на брадясалото си лице. Моята ‘спасителка в нощта’ беше станала, правеше кафе и като видя плачевното ми състояние – реши да ми помогне и да ме изкара от пост-алкохолния транс с великолепна изтрезняваща история, която й разказали в една ветеринарна клиника:

Имало някаква жена, която много обичала влечуги (това не е плоска метафора за мъжката част от човечеството – съвсем буквално мацката си падала по змии) и гледала вкъщи огромен, почти двуметров питон. Един ден дошла в клиниката ужасно притеснена, с опасението, че питонът й е болен. Разбира се, пратили я при съответния доктор, който разбира от влечуги (баси професията, а?) и той започнал да преглежда домашния любимец (нека го наречем Гошко). Оглеждал докторът Гошко и споделил наблюденията си, че разбираш ли, на Гошко всичко му е наред, и с това повдигнал съвсем естествения въпрос какво е породило тези притеснения у неговата стопанка. В този момент стопанката споделила, че по принцип Гошко си живее свободно у тях и вечер спи в краката й, навит на руло, но в последните две нощи, като се събуждала, намирала Гошко изпънат успоредно до нея. Това ненормално поведение я притеснило и тя взела съответните мерки. Докторът я погледнал втренчено и без колебание й споделил, че ще трябва да се отърве от Гошко. Оказало се, че питоните правели така с бъдещите си жертви, изпъвали се до тях, за да преценят дали ще могат да ги погълнат целите…. Разбира се, веднага след това Гошко си станал просто Георги, бил подарен на някаква зоологическа градина, а стопанката му преосмислила и без това странното си хоби и увлечение по влечугите.

След като осмислих историята, първо се втрещих, после се посмях и накрая реших, че вече съм абсолютно в кондиция да готвя. Извадих от торбата пресните печурки, морковите, тиквичката, домата и двете чушки, допълних с лук и бяло вино от хладилника; добавих сушени манатарки и сухи зеленчуци за супа от шкафа с подправките и завърших този натюрморт с магданоз, риган, чубрица, розмарин и зехтин върху кухненския плот. Извадих големия нож и започнах да режа:
* започнах с лука, който след това пуснах да се запържи леко в зехтина (честно казано ползвах лук само защото нямах чесън) 🙂
* измих печурките и зеленчуците; обелих морковите, тиквичката и домата, изчистих чушките от семената и ципите;
* нарязах 4-5 печурки на дребно, заедно с морковите, тиквичката, домата, чушките – гледах всичко да е нарязано на горе-долу едни и същи като размер парчета
* след като лукът се запържи – добавих малко вода (за да не стои супата блудкава), около чаша бяло вино, сухите зеленчуци, сушените манатарки, чушките и морковите
* като завря – пуснах всички останали зеленчуци, печурките и малко подправки (сол, черен пипер, риган, чубрица и розмарин – аз имах малко пресен розмарин, което направи нещата една степен по-ароматни)
* оставих да поври 20 минути (или докато омекнат малко морковите); оставих да поизстине – сипах в чиния, посипах с пресен магданоз – и  на масата
Супата бе целта на това упражнение, но в процеса на готвенето й намерих случайно 2 пресни свински пържолки, останали от предния ден; метнах ги с малко розмарин, зехтин и бял пипер във фурната (покрити в един стъклен съд, по-известен в България като ‘йена глас’). Подготвих и останалите печурки, които ми бяха останали покрай супата – без дръжките, шапките, обърнати с главата надолу, и им пуснах малко сол, черен пипер, риган; след това затапих с по парченце масло – и ги пуснах да се пекат върху фолио до пържолите.

Така неделната закуска придобиваше един по-човешки облик за всеки балкански мъж (аз не правех изключение); вегетарианската супичка бе допълнена прекрасно със свински пържолки – факт, който оцених единствено аз (моята половинка не бе препила и се посвети единствено на безмесните ястия – така за мен остана цялата свинщина и двамата приключихме закуската изключително доволни).

Питието – кафе, еспресо с малко мляко – след като хапнахме, за да неутрализираме естественото желание отново да си легнем и да пропилеем хубавия ден.
Музиката – тематично за неделя – едно любимо парче на Finley Quaye – Sunday Shining – http://www.youtube.com/watch?v=1-ORJddr0QY&ob=av2n
Мъдрата мисъл – отново тематично – на великия Габриел Гарсия Маркес – Ако Господ не си бе почивал в неделя, щеше да има време да завърши света.

http://foodcreative.tumblr.com/

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина