Креативно Гладен
Махмурлукът беше опустошителен и ме луташе от пълна еуфория до дълбоко безсмислие, единственото сигурно в този неделен следобед беше желанието ми да се събудя на следващия ден и междувременно да ям… осъзнавайки първичността на съществуването си и неприкритата тъпота на мислите си в този даден момент, реших да проявя креативност, да поканя гости, да сготвя нещо вкусно и да пия бира – моят неделен заместител на валериана.
Започнах да мисля в продукти, сетих се за едно хубаво голямо парче телешко, което бях замразил преди седмица – извадих го, и го оставих да си връща цвета и температурата в нормални граници – и избягах на разходка…сложих огромните шлемофони, едни качествени слушалки на sehnheiser, които обаче имаха свойството да изолират всички външни шумове; почти ме блъснаха един автобус и една кола, влязох в няколко локви, отървах се от болката в главата и пих едно кафе в слънчевия център на мръсния град; бях пуснал музиката на shuffle и очевидно имаше енергизиращ ефект, тъй като подскачах като шизофреник по улиците, подсвирквах си, пеех, тананиках или просто сумтях в такт с поредното парче, което чувах; след това се поуспокоих, хванах трамвая и се прибрах да намеря парчето от теле размразено и готово за манипулации.
Извадих и подредих ритуално на белия кухненски плот теленцето, голям оранжев нож, парче фолио, пресен розмарин, чесън, сушена целина, червено вино, черен пипер, сол и зехтин. Отворих си бирата, за която мечтаех още от първото изречение на този пост, пуснах Discovery channel за неделна компания и започнах да манипулирам:
* Обелих 2 скилидки чесън и ги нарязах по дължина; започнах да ‘наръгвам’ месото с ножа в дълбочина и да слагам в прорезите чесън – някой ерудиран кулинар би определил процеса като ‘шпиковане’, но аз гузно касапствах с ножа и поливах с бира за намаляване на вината.
* След като равномерно втъкнах чесновите парчета по цялата повърхност на месото, го сложих в средата на фолиото, което от своя страна беше в средата на тавата (тя в средата на стаята в края на града); посипах зехтин и овалях от всички страни, след което посолих, посипах с пресен розмарин, черен пипер – и най-важното, тайната съставка, без която не може нито едно парче телешко – целина, в случая сушена и в обилно количество.
Целина – Ц̀елината (Apium graveolens), позната още като керевиз или кервиз, е двугодишно тревисто растение от семейството на магданоза и моркова — Сенникоцветни (Apiaceae). Целина (село) – Целина също така се оказа село в Южна България. Целина (спътник) – Целина е и съветска, а по-късно и руска космическа система за радиотехническо разузнаване и едноименна серия разузнавателни космически апарати, изстрелвани от 30 октомври 1967 г. И на фона на тази очевидно ненужна енциклопедична справка аз продължавах да помня единственото, което си струваше за целината – че е задължителна добавка към всички ястия с телешко.
* Отворих бутилка мерло и след като леко завих краищата на фолиото – изсипах малко отстрани на месото, после завих пакета нагоре, така че да не може да се излива никаква част от виното и подправките, и в същото време месото да е завито изцяло във фолио. Получи се нещо като голям телешки бонбон.
* Фурната на 140-150 градуса, бавен огън и два часа печене; след това оставих леко да изстине и нарязах на ‘филийки’ – може би най-важният момент беше овкусяването накрая – поливане с лимонов сок, посоляване на вкус, черен пипер и пресен магданоз. Резултатът – на червената покривка бе дотолкова нескромно вкусен, че дори полу-вегетарианските ми гости решиха да се върнат към месото, поне за малко
Питието – мерло – хубаво, българско и непридирчиво.
Музиката – The Verve – lucky man, защото се чувствах като хърбав британски пост-наркоман рок звезда, който току що е открил смисъла на живота и не може да си свали усмивката от лицето; а и парчето просто ми е едно от най-неделните, зареждащи и любими.
Мъдрата мисъл – Бутилка вино съдържа повече философия, отколкото всички книги на света. — Луи Пастьор.
http://foodcreative.tumblr.com/
