Галерия Резонанс кани на лекцията на проф. Дамян Попхристов – „Орфизъм, ранно християнство, богомилство“ от поредицата Академия Резонанс на 21.12.2018 от 17.30 ч., след което от 18.30 ч. ще бъде открита изложбата на Антония Дуенде – Сакрални препилтания.
Антония Дуенде е родена в София, завършила е специалност „Живопис” в ВИИИ „Н.Павлович” в София през 1984 година. Специализира „Изкуство в контекст” във висшия институт по изкуствата в Берлин от 1990 до 1995 г. със стипендия на фондация „Хайнрих Бьол”. От 2010 година е член на фондация Taylor, Париж.
Била е хоноруван преподавател в Университета по изкуства – Берлин, доцент по изобразително изкуство в образователната система Фолксхохшуле в Берлин, както и ръководител на уъркшопи по изобразително изкуство в Германия, Франция, Тайланд, Полша, Испания, Беларус, България и Индия.
Живее и работи в Берлин като художник на свободна практика. Реализирала е многобройни самостоятелни изложби в България, Германия, Франция, Италия, Испания, Словакия, Македония, Полша, Унгария, Хърватия, Австрия, Индия, Перу и САЩ. Член на Дружеството на Пловдивските художници от 2016 г.
САКРАЛНИ ПРЕПЛИТАНИЯ
В изложбата ще бъдат представени картини, създадени през последните десет години на базата на фротажи, снети върху китайска хартия от културно-исторически паметници от различни страни.
Техниката на фротажа (притриване) е въведена в изобразителното изкуство от художника Макс Ернст през двайсетте години на миналия век, като той използва в композициите си най-вече фротажи от природни структури.
Лично мен ме привлече в тази техника възможността за вграждане в картините на автентични следи от историческото ни културно наследство. Тъй-като темата за славянските азбуки е предмет на моите художествени търсения още от 90-те години на миналия век, първите работи в които започнах да използвам техниката на фротажа през 2005 г. бяха на базата на т.н. Башчанска плоча – един от първите каменни паметници с текст на глаголица (Хърватска, около 1100г.), копие от която се съхранява в държавната библиотека в Берлин. Този цикъл бе под наслов Глаголически следи.
В последствие имах възможността да разширя изказния си „речник”, включвайки в композициите фротажи от паметници и от територията на други балкански страни – от Дискоса от Фестос на о-в Крит (Гърция), от богомилски паметници – т.н. Стечки на територията на Босна, от различни каменни надписи на глаголица от територията на Хърватска, от тракийски амулет от светилището в Кокино (Република Македония), както и от тракийски паметници и старобългарска епиграфика (на глаголица и на кирилица) на територията на България. Така цикълът бе продължен под надслов Балкански следи.
През последните години се засили интересът ми към символните и знакови послания и на други култури – в матриархалните лабиринти от Малта, въплъщаващи сакрална хореография и тяхното функционално родство с петроглифите от Наска (Перу), както и в изнедадващтото визуално сходство между глаголицата и писмото Брахми (предшествестник на над 100 индийски писмености), на което са издълбани прословутите Едиктити на цар Ашока (Индия) през 3. век пр.н.е.
Така на базата на фротажи, снети върху китайска хартия от културно-исторически паметници от Европа, Азия и Латинска Америка изкристализира актуалният живописен цикъл Сакрални преплитания.
Чрез многослойна обработка на листовете с акварел, както и с добавянето на допълнителни кодови системи – като например нотни партитури и невмени нотации, фрагменти от текстове на други азбуки и древни сакрални символи, искам да инициирам диалог между различните културни езици.
По този начин се стремя да поставя писмените знаци на глаголицата и кирилицата, както и символния свят на богомилите и траките в един глобален контекст чрез собствен художествен език и да му вдъхна нов живот чрез въздействието на колорита.
