Проф. д-р Христо Даскалов е завършил ветеринарна медицина, има професионален стаж от 37 години като учен, експерт и специалист в областта на безопасността и контрола на храните и биология и болести на хидробионтите. Ръководител на Националния център по безопасност на храните към БАБХ от 2011 г. и досега. Заместник председател на Селскостопанска академия през периода май 2015 – април 2017 г. Изпълнителен директор на БАБХ от декември 2021 г. до настоящия момент. Народен представител в 47 и 48-то НС от ПП “Продължаваме промяната”.
Специализирал в Heriot-Wat University, Великобритания в периода 1996-1998 г. по линия на НАТО и програма ТЕМПУС. Специализирал по програма на USDA и Borlaug Program в Държавен университет във Форт Колинз, Колорадо, САЩ през 2003 и 2006 г., както и в страни като Нидерландия, Дания, Швеция, Франция, Германия и много други.
Ръководител на научни проекти по 7-ма рамкова програма и Хоризонт 2020. Член на
работни групи на ЕК и Европейския орган по безопасност на храните (EFSA), Парма в
областта на безопасността на храните от 2008 г. и досега. Ръководител на работна група по Codex Alimentarius по време на Българското председателство на ЕС през 2018 г. Лектор на български и английски в СУ, Лесотехнически у-т, Тракийски у-т. Тютор по
програма на ЕС “Better Training for Safer Food” от 2017 до 2022 г. Женен, с три деца.
Учредител на ПП „Продължаваме Промяната“ през април 2022 г.
Като човек, който близо 38 години е в академичните среди как оценявате българското образование в момента?
За съжаление и средното, и висшето ни образование в момента не отговарят на изискванията на днешното време. Бизнесът, а и държавната администрация с основание се оплакват, че не идват достатъчно подготвени кадри.
Кои, според вас са причините за това?
По време на прехода образованието ни бе един от секторите, които пострадаха най-много и не успя да се адаптира промените в икономиката, а и в живота изобщо. За последните 12 години България бе напусната от близо милион души в активна възраст. Много млади хора продължават след средното образование да отиват в чужбина, примамени от по-доброто образование и възможности за реализация.
Една от причините е, че до преди година учителите бяха унизително ниско платени. Това няма как да не повлияе на качеството на преподаване. Учителите буквално мислеха как да оцелеят физически. Затова едно от първите неща по време на управлението на правителството на Кирил Петков бе да предвидим в бюджета значително увеличение на учителските заплати. В България най-силно се чувства недостигът на специалисти със средно образование. Такива, каквито в миналото произвеждаха техникумите. Това до голяма степен отблъсква чуждестранните инвеститори.
През последните 15 години рязко се увеличи броят на висшите учебни заведения. Какво мислите за това?
Резултатите говорят сами по себе си. В момента чуждите инвеститори считат, че най-голям проблем в България не е икономиката, а ниската квалификация на специалистите. Редица институти в миналото, станаха университети и започнаха да предлагат обучение по специалности, които са несвойствени. Без да имат необходимите квалифицирани преподаватели. Получават държавни субсидии, отделно вземат такси и бизнесът им си върви. За качеството на преподаване никой не мисли. Затова и излизат кадри, които са неподготвени за икономиката. Министърът на образованието в правителството на Кирил Петков – академик Николай Денков предложи кардинална реформа във висшето образование със сливане на висши учебни заведения, с което да се премахнат част от тези рецидиви. Най-силна беше съпротивата от ръководствата на въпросните висши учебни заведения. Хората сами могат да си отговорят защо.
Автономността на висшите учебни заведения в сегашния й вид пречи ли на качеството на образованието?
Категорично. Тази автономност, която бе дадена на вузовете още в началото на 90-те години превърна някои от тях във феодални владения. Ректорите са точно толкова несменяеми, колкото и главния прокурор. Те могат да правят, каквото си искат. Да назначават, който поискат, да раздават титли и научни звания, да влияят на студентските съвети. Отделно, аз не считам, че студентите трябва да участват в избора на ректор, тъй като на тях може да се оказва всякакъв натиск и вотът им да е насочен в определена посока.
Какъв е изходът от тази патова ситуация в образованието?
Образованието трябва да един от големите приоритети на следващото управление. Ние от коалиция Продължаваме промяната – Демократична България имаме концепция и програма. За реформата ще е нужен сериозен дебат, а след това и воля за осъществяването й.
–
Купуването и продаването на гласове е престъпление.
