Потвърдена от Пловдивския апелативен съд присъда за фалшиви банкноти е оставена в сила от Върховния касационен съд. Подсъдимият И. Я. е осъден на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода условно с 4 години изпитателен срок. Той е признат за виновен от Окръжен съд – Пловдив за това, че на 20.11.2020 г в гр. Пловдив, е прокарал в обръщение четири броя подправени парични знаци – банкноти с номинал от 100 лева, като е знаел, че са неистински.
Подсъдимият решил да прокара в обръщение подправените банкноти, като закупи с тях стоки от търговски обект. Избрал такива стоки, които позволяват връщането им в определен срок, срещу което ще получи от търговския обект вече истински пари, представляващи себестойността на върнатите вещи. В изпълнение на плана си на 20.11.2020 г. И. Я. отишъл в голям хипермаркет и избрал сред стоките два броя кварцови печки и две парочистачки, всички стоки на обща стойност 342,87 лв. За тези стоки той заплатил на касата с четири броя неистински парични знаци, всяка от тях с номинал от по 100 лева и прибрал рестото. При отчитане на оборота обаче от магазина установили наличието на 4 фалшиви банкноти от по 100 лева и се обадили в полицията. На 04.12.2020 г., подсъдимият, заедно с баба му, се отправили към същия магазин, за да върнат част от купените стоки. В магазина влязла само възрастната жена, а внукът останал да я чака отвън. Тя показала касовата бележка и поискала да върне две парочистачки и да й дадат парите за тях. От управата на магазина се свързали с полицията и на място пристигнали полицейски служители. Те отвели подсъдимият и при личния обиск у него, в портфейла му, са намерени две банкноти от по 100 лв. с идентични номера като тези, предадени от служителите на магазина.
Върховният касационен съд, пред който подсъдимият обжалва условната си присъда, като настоява за намаляването й, приема, че правилно Окръжният и Апелативният съд, са счели, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства при определяне на наказание „лишаване от свобода“, в размер на 2 години и 8 месеца, което е близо до възможния минимум. ВКС не намира основание за допълнително смекчаване на наказанието, тъй като това би било несъобразено със завишената обществена опасност на инкриминираното деяние.
