За честта на поета

Димитър Герганов

Някога хората имали чест. Както било популярно да се говори – „за едната чест живеем”. О, минало незабравимо, о, славни времена на титани… Най-известният начин за измиване на нанесено оскърбление бил обявяването на дуел. Спор за жена, политическа разпра, литературна обида – причините били най-различни, начинът за разрешаване един. Шпага, рапира, сабя, пистолет – оръжията били разнообразни и обикновено изборът се оставял на адресата на дуела. Двубоите се провеждали по неписани правила, които общо взето имали за цел да съхранят живота на противниците. Например при пускане на първа кръв се приемало, че е получено удовлетворение и дуелът се спирал. Когато се използвали пистолети дуелистите в повечето случаи, се стремели, да пропуснат или улучат съперника в крайниците.

      Тогавашните оръжия обаче били доста неточни и нерядко ставали сакатлъци. Така го отнесъл гениалният руски поет Пушкин, прострелян в корема вместо в крака от набедения за любовник на жена му Жорж Дантес. Друг голям майстор на мерената реч – Лермонтов обичал, да редува стихоплетството с дръзки предизвикателства, което в крайна сметка му коствало живота, угасен в поредния дуел. Дори достолепният Лев Толстой не останал безразличен към „галската мода”, хвърляйки ръкавица за дребна обида към друг класик – Тургенев. За късмет на световната литература битката не се състояла, ала двамата не си проговорили цели 17 години.

       Безспорните трендмейкъри в дуелисткото дело – французите умело се възползвали от обществения интерес, който съпътствал всяка „битка на честта”. Александър Дюма, Юго, Ламартин, Пруст и още много други не пропускали, да цъфнат по първите страници на газетите в дръзки пози, което без съмнение подпомагало продажбите на литературните им произведения и запазвало интимно място в чувствителните дамски сърца. При един дуел авторът на Граф Монте Кристо станал за смях, когато тирантите му се откачили и лъснал по бельо, което не му попречило да победи минути по-късно. Първото място във вечната ранглиста било за някой си Пол Казаняк – писател и журналист, успял да остане жив в цели 22 двубоя.

       Чудни работи ставали по Европата и нима горещата балканска кръв можела да остане по-назад? До Съединението на Източна Румелия с княжество България оставало по-малко от година, когато Иван Вазов и Петко Славейков се хванали за гушите. Причината както се досещате била млада засукана чужденка, която мятала иширети наред из пловдивската бохема. Дуелът бил обявен, ала в последния момент шантонерката забегнала, оставяйки и двамата с пръст в уста. Така патакламата се разтурила за всеобщо облекчение, защото и двамата били докачливи, та като нищо можело да стане някоя беля.

      Още по-комичен бил несъстоялият се дуел между Антон Страшимиров и драматурга Петко Тодоров. Първият, подгонен от кредитори, изхитрил се да участва на литературен конкурс с три свои творби, от които две под чуждо име. Тогава изглежда наградите са си стрували шмекерията за разлика от днес, та в крайна сметка Страшимиров грабнал първото и второто място. Разчула се работата и баш фитилджията Яворов настоял безчестието да се измие на дуел. В крайна сметка всичко се разминало с бутилка ракия запратена от поета към главата на автора на „Хоро” и строшен прозорец на пивницата.

         Де ги днес някогашните дуелисти? Как не се намери някой рицар да защити честта на девствената поетеса и да предизвика на дуел нейният оскърбител, впрочем също поет! Как не трепна нечие сърце юнашко, а се оставиха в мъдрите ръце на Темида. Ами обидите към последния лауреат на Южната пролет? За несведущите туй е поетически конкурс за дебют, който всяка година предизвиква шеметни трепети из лиричните души в Българско. Клетий Августин, от толкоз много фенки как една не предизвика завистниците на полето на честта, пък било то и с гола гръд като една Мариана! Тъжни са поуките. Няма чест днес в тези горчиви дни. Вместо да облекат бели ризи с дълги ръкави и да стъпят на напоената от утринната роса зелена морава, дуелистите кръстосват шпаги във фейсбук.

      Що страсти се вихрят в интернет, свят ще ви се завие. Министър срещу кукузел, еколозите против Каролев, вегани срещу любителите на агнешката мръвка, „Кой” хвърля ръкавица на „Той”, ала работата не отива по-далеч от открито писмо или протест с белезите на пърформанс. Не е достатъчно, драги мои! Дуел трябва. Най-големият душманин на „веждичката” се пада ваятел и то доста добър. Представете си един дуел скулптор срещу скулптор в градината на родния Лувър! Невероятна реклама за България, събитието ще бъде отразено от Париж до Папуа-Нова Гвинея! Ами симпатичният епистоларист на който Кеворка беше вързал тенекия пред телевизионното студио. Вместо да тъжи пред всички медии, да бе обявил едно дуелче на „мустака”, па да видим „кон боб яде ли”…

      Един за мен, за теб всички останали! – девиз на новите мускетари.