В Световния ден на океана WWF алармира за рисковете, на които го излагаме
ЕС не се справя с поставената цел за устойчиво използване на океана, моретата и морските ресурси
Пет години след приемането на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., включваща набор от 17 цели и 169 свързани с тях подцели, нов доклад на природозащитната организация WWF алармира, че Европа не успява да постигне напредък по цел №14, а именно осигуряването на устойчиво използване на световния океан. Оценката на WWF показва, че три от четирите подцели на цел №14 на ООН, чието изпълнение е предвидено до края на 2020 г., няма да бъдат постигнати в този срок, а четвъртата бележи само частичен успех.
В Световния ден на океана, 8-и юни, WWF напомня, че той е важен източник на ресурси за бързо нарастващото население на планетата, но в същото време е все по-засегнат от човешката дейност. Океанът има изключително значение за живота на Земята, защото абсорбира около 30 % от въглеродния диоксид, произведен от хората. Освен че съдържа 97 % от водата на планетата и е дом на над 200 000 идентифицирани вида, океанът е най-големият източник на протеини, а повече от 3 милиарда души зависят от неговото биоразнообразие. Пазарната стойност на морските и крайбрежните ресурси се оценява на 3 трилиона долара годишно или около 5 % от глобалния БВП като само в сферата на риболова са заети над 200 милиона души.
Цел №14 от Програмата на ООН за устойчиво развитие съдържа десет подцели, чието изпълнение трябва да изгради надеждна защита на океанските екосистеми, които освен че спомагат за здравето на планетата, са важна част от световната икономика и от поминъка на местните общности.
„Трябва да сложим край на твърденията, че опазвме природата и се борим с климатичната криза докато игнорираме две трети от нашата планета. Здравият океан е от съществено значение за едно устойчиво бъдеще. Промяната трябва да започне като сложим край на свръхулова и осигурим ефективна защита на морските ресурси“, каза д-р Саманта Бърджис, ръководител на практика „Морета и океани“ в офиса на WWF за европейски политики.
WWF констатира, че държавите в ЕС не винаги успяват да наложат ефективно разпоредбите за опазване на биоразнообразието, поддържане на здрави морски екосистеми и устойчив риболов. Липсата на ефективна защита на морските екосистеми, подкрепена от ясни планове за устойчиво управление, отпускането на субсидии за увреждащи дейности, както и продължаващият свръхулов показват критични пропуски в съществуващото законодателство на ЕС.
Цел №14 е пряко свързана с останалите цели за устойчиво развитие на ООН, особено с цел №1 (изкореняване на бедността), цел №2 (премахване на глада) и цел №13 (борба с климатичните промени). Въпреки огромното значение на океанската среда за напредъка на Програмата на ООН, политическата воля и финансовите средства за поддържането ѝ остават недостатъчни.
„Лидерите на ЕС, трябва да създават политики, водещи ни към глобална устойчивост, защита на природните екосистеми, поминъка на местните общности и продоволствената сигурност. Субсидиите за неустойчивите начини на риболов допринасят за бързото изчерпване на много видове риба и по този начин намаляват доходите от риболовната индустрия с около 50 милиарда долара годишно“, предупреждава др. Ан-Сесил Дракон от офиса на WWF за европейски политики.
Като най-големият пазар за морска храна в света, обхващащ площ от над шест милиона квадратни километра в четири морски района, Европейският съюз е длъжен да спазва своите ангажименти към природата, както на сушата, така и под водата, давайки пример на света. Експертите от WWF са на мнение, че е необходима трансформация на международното управление на океана. Що се отнася до ЕС, промяната трябва да започне с разработването на всеобхватна и последователна стратегия, която да гарантира постигането на всичките 17 цели на ООН за устойчиво развитие.
В тази връзка, в рамките на политическия форум на високо равнище на ООН, който ще се състои между 7-и и 16-и юли 2020, България ще представи доброволния си доклад за напредъка по изпълнение на целите за устойчиво развитие, който бе разработен с активното участие на заинтересованите страни през последната година. Заедно с Австрия, Естония, Словения и Финландия, България е една от 5-те държави-членки на ЕС, които ще разкажат на света за своите постижения в посока изграждането на едно ефективно и отговорно общество, живеещо в хармония с природата.