Щастие за напреднали

Димитър Герганов

Щастлива слънчева България. С построени магистрали, по които всеки уикенд бръмчат,  надмогнали си на масрафа трудови граждани. България на две морета, отскоро и на три.  С ултрамодерни пречиствателни станции, които не мятат акитата до шамандурата, а екологично заустват на 2 км. навътре във водата. Гордеем се с надежден речен транспорт, което в превод означава, че два шлепа няма да се сблъскат, защото имат електроника. Чудно, как са се разминавали досега, но да не издребняваме. През последните години имаме и все по-възродена от руините археология. Издигат се крепостни стени и църкви по-величави, от когато и да било. Резервационните системи към България блокират от тълпи превъзбудени туристи. Летищата и гарите се задъхват. Хотелите  са препълнени и опъват луксозни палатки в градините си. Оле! Ама, да не помислите, че е само това? Изненадите едва започват…
      

Безработицата намалява за  десети пореден месец. Като се замисля, от няколко години се спихва и е време да внасяме работници. Доходите се увеличават. Повишения на заплатите получават не само учителите, но и депутатите и министрите. Покрай тях тихомълком се уреждат и от съдебната система. Толкова са доволни, че не оставят Волен дори за 24 часа в ареста. Само музейните работници нещо мрънкат, но те по-добре да си траят, защото и без това по цял ден си клатят краката. Полицаите вече не протестират. Значи сме на прав път. С 50%  по-скъпи винетки всеки завой ще бъде изправен. Никакви криволици – идеална права и газ до дупка. Джигитският рай.

Правим перфектната  детска Евровизия. Стилистите на нашите участници се уреждат с рекорден трансфер към световните модни столици. България за пореден път губи свидни чеда. Родната мода вече е тренд, който затъмнява някогашните успехи на футболистите. Сори, Ице – ама цървулите от трандафори цъфнаха в лачен чепик. Мъка ти е? – знам, стават и грешки. Дори понякога грешката излиза вярна. 

Щастлива и напреднала е тази България, а най-личен е славний град Пловдив, същий и културна столица през 2019-та. Чуден е той и най-прекрасен. Покрай древната си история, която усърдно възражда съвсем не бяга от модерността. Особено впечатлява летището му – там аварийните кацания се правят само по заявка. Ако все пак проявите нахалството да се приземите неканени, дремуцането до сутринта си е за ваша сметка. За това разбира се, има обяснение – 3 милионният турист е разграфен и разчертан и няма свободни слотове. Това е положението. Пловдив е уникален и с друго – само тук една лента се реже от цели 7 ножици! Завиждай, София и не плачи, Каспичан – Мадона идва, на магия успя да си запази последния възможен билет от Аржентина. Ще кацне в светлата част на деня – не се притеснявайте!

Вълнувате ли се? И аз съм така! Ама нали обичаме да ни е гадно, не мога да не сипя малко катран. Колебая се. Премислям. Има нещо, което не е наред. Не е мърлявщината по велоалеите, която стои неприбрана от месеци. Нито маниерът на строителите, които така си работят в Пловдив по принцип. Това са дреболии. Смущават ме хорица на средна и пенсионна възраст, които все по-често виждам, да си купуват лотарийни билети. От тези игри, с които облъчват по телевизиите. Хвърлят десетачка със замах и алчно грабват „ценните хартийки”. От диалозите им с продавачките е видно, че го правят редовно. Сигурно така заминава половината от скромния им месечен доход. Едва ли тези участници в „игрите на щастието” са глупави и са в пълно неведение за шансовете си. Не. Отчаяни са. Също като тези, които могат да бъдат видени привечер  устремени и с блеснал поглед към игралните зали – тогава има промоции. Няколко часа по-късно същите се изнизват смачкани. Вече не бързат. Сами са си виновни, защото са назадничави предполагам…

Впечатлявам се и от деловата активност, която кипи в Пловдив. Особено развити са аптечното дело, телекомуникациите и бизнесът с бързи кредити. Има ги на всеки ъгъл.  Подредени на трапеза по схемата роднина-милиционер за левчетата на гражданите, които влизат от промоция в промоция. Още не са излезли от една и вече са вътре в нови две, но няма  какво да се лъжем – така се създава брутен продукт. Пловдив разбира се,  има и друго лице – град на програмистите и никнещите като гъби кол центрове. Тук търсенето на кадри многократно надвишава предлагането. Така ще бъде и занапред. То, скриптовете и чуждите езици не се удават на всеки.

Ама стига с това черногледство. След трансфера на кметъла Цонко Пловдив вече е рок-столицата на България. Чалгата окончателно ще бъде завряна в миша дупка. Поздравления, кмете – ето такива неща очакваме от Вас! Вярвам, че през следващите години до 2019-та ще намерите баланс и в културния афиш на града, че то от дизайн и архитектура не всички разбираме… Очаквам с нетърпение бъдещата концесия за корабоплаването по Марица. Туристите трябва да се превозват, все пак. Така по естествен начин ще се реши проблемът със съня на летищните служители. 

Божо Димитров обаче никога не спи. Неспокойният му ум втрещи европейските столици със спиращото дъха предложение за име на наказателна операция срещу терористите – „Св. Цар Тервел”! Влязохме категорично в световния обмен. Джихадистите се подмокриха и удариха на бяг. С българската конница шега не бива. С Първия Археолог на Републиката още по-малко! Талантът му лъсна в пълната си прелест на софийското ларго. Да му се радват столичани, само да не се шегува с пловдивските тепета.

Е, кажете? – как да не е щастлива България…