Петър Стоянов: ЕС има своите недостатъци, но извън него щяхме да бъдем много по-отчаяни

Гласове

Нужен е цивилизационен  дебат за мигрантската криза, каза президентът на представянето на книгата си в Пловдив  

До този момент винаги съм смятал, че един политик може да чуе толкова добри думи за себе си, само на собственото си погребение, коментира ласкателствата по свой адрес на събитието държавният глава 

 

„Преговор на историята” – така се нарича новата книга на издателство „Хермес”, събрала в себе систатии, обръщения, речи и интервюта от мандата на държавния глава Петър Стоянов. Изданието е своеобразна хроника на един президентски мандат, а самата книга бе определена като документ от собственика на издателството Стойо Вартоломеев и литературния критик и преподавател в Пловдивския университет, Младен Влашки.

Официалното представяне "Преговор на историята" в Пловдив се състоя миналата вечер в книжарница „Хермес”. Пръв взе думата издателят, който шеговито заяви, че с бившия президент са кармично свързани. Преди 25 години, когато г-н Вартоломеев е учредявал фирмата си, е отишъл именно при Петър Стоянов, като заяви, че това е бил единственият жив адвокат в Пловдив. От насъбралата се тълпа в книжарницата се чуха други шеговити отзиви, а именно: „Че ние да не сме умрели?” и въведението бе поднесено с шеговит тон.

След краткото предисловие на издателя, думата взе Димитър Райчев, авторът на „Пловдивски справочник”. По негово мнение, след падането на комунизма у нас, България е имала само трима министри и един президент, а именно Петър Стоянов. Той показа архивни снимки, датиращи от 2001 година, на които бившият президент се среща с Гюнтер Ферхойген, Романо Проди и Жак Ширак.

След кратката ретроспекция, представена в снимки, дойде ред и на критиката да се произнесе. Микрофона грабна Младен Влашки, който обяви Петър Стоянов за единствения български политик- визионер. Въпросът е не само в това каква е визията на един политик, но и как я осъществява. Той говори прямо, пряко и аргументирано, а речта му, дори в книгата, е ритмична, заяви Влашки. Книгата не приключва с края на мандата на Стоянов. Той продължава да говори като политическа фигура в страната. В изданието всичко може да бъде проверено и то е истински документ, каза още литературният критик.

Разбира се, ред да говори дойде и на самия Петър Стоянов, който започна с благодарствени слово към хората, които го представиха. Тримата оратори направо надминаха себе си. До този момент винаги съм смятал, че един политик може да чуе толкова добри думи за себе си, само на собственото си погребение, коментира Стоянов. Той благодари на всички присъстващи, които се тълпяха не само в помещението на книжарницата, но и извън нея, тъй като книжния център се оказа тесен за всички желаещи до Бат Петьо, както го наричат. 

Стоянов разказа, че съставянето на самата книга не е било никак лесно и благодари на своите приятели, които са го подтикнали към тази стъпка. Аз съм президент от преддигиталната епоха и се наложи всички материали в книгите да ги издирим в различни вестници и библиотеки, да ги прехвърлим на дигитален носител и т.н., коментира той. Както се предполага, разговорът тръгна в политическа насока, като теорията на Стоянов, е че съвършена демокрация няма. Според него, обаче, това не пречи страната ни да се стреми да достигне стандарта на онези държави, към които се насочват нашите близки и роднини.

Той сподели още, че именно членството в НАТО и Европейския съюз беше най-важното решение, което страната ни е взела автономно след края на Втората световна война. Непрекъснато и независимо от вечното ни оплакване и мърморене, аз продължавам да мисля, че това е единственият избор на България. ЕС може и да има своите недостатъци, демокрацията със сигурност има своите недостатъци, но извън ЕС ви уверявам, че ние щяхме да се чувстваме много по-неспокойни и несигурни, даже много по-отчаяни. Така че нека да си мрънкат. Тази политическа линия трябва да я развиваме мърморейки, така както правим всичко, заяви още Стоянов.

Относно увеличаванията на правомощията на президента, бившият президент сподели, че това със сигурност не е най-важното нещо, което трябва да се реши в страната ни. Не бе подмината и темата за опазване на българо-македонската граница. По този въпрос, Петър Стоянов бе категоричен и каза:” Това, което мисля е, че както европейските, така и българските лидери, е крайно време да изведат дебата от чисто логистичните му измерения – граници, охрани, квоти, бежанци, лагери и т.н. Този дебат е много по-важен и сериозен, той е цивилизационен дебат. Факт е, че толкова много емигранти от цял свят, не само прогонени от войните, търсят ЕС е най-силното доказателство, че ЕС продължава да бъде най-привлекателното място за живеене в света, т.е. нашите оплаквания какво правим в ЕС, стават тутакси невалидни. Точно, защото е привлекателно място с фундамент зачитане на човешките права и свободи, трябва да си помислим какви мерки трябва да вземем, за да го съхраним. Това е дебатът, в който трябва да участваме, подчерта Петър Стоянов.

 

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.