Това е хубава професия, но не е за всеки и не за цял живот, казва Анна Батинкова
Искали са ми обяснение какво е кервиз, други хора са ме обиждали и не са вярвали, че щом съм сервитьор, мога и да уча висше образование
За да си професионален сервитьор трябва да имаш години зад гърба си в бранша и много големи познания за етикета на сервиране
Паулина Гегова
Една от най-често срещаните професии е тази на сервитьора. По видими причини, да работиш в заведение е най-общодостъпната работа, защото няма ограничения за възрастта, опита от преди това и обществения статус. В бранша влизат хора, които го превръщат в професия за цял живот, както и току що завършили младежи, които искат да изкарат пари сезонно. Често обслужващият персонал се възприема за низша класа, но той е важна част от нашето битие.
За професията си говорим повече с Анна Батинкова, която работи като сервитьор от две години, а от половин се подвизава в ресторант „Кухнята на Рая“. Анна следва последна година специалност „Начална педагогика и чужд език“ и не крие, че работи, за да може да инвестира в образованието си. Въпреки това може да каже много за работата.
Започнах да работя като сервитьор, защото ми се видя като професия, с която мога да се занимавам докато уча. Съобразяват се с графика на лекциите ми и така мога да жонглирам между двете. Много хора започват да работят за джобни или лични разходи, но смело твърдя, че това не е работа за всички. Когато започнах не бях хващала табла, а като малка си мислех, че е много лесно. Да, ама не е! Добре, че човек малко по малко се учи. Така или иначе, работата не се изчерпва с държането на една табла. Сервитьорът се превръща в един вид психолог. Трябва да усетиш клиента, да разбереш за отрицателно време горе-долу какъв характер е. От тази гледна точка, това е хубава професия. Възможността да се срещаш с толкова различни личности не е за изпускане. Доходна е, научаваш много неща в сферата, но както казах – не е за всеки и не е за цял живот.
За да е добър един сервитьор трябва да има познания по менюто, да може адекватно да отговаря на въпроси и да обясни всичко за едно ястие, ако има нещо неясно и то по такъв начин, че да грабне клиента и той да поиска да си го поръча. Трябва да се интересува от мнението и предпочитанията на клиентите и да ги насочва в избора им. Трябва да е комуникативен и усмихнат, защото има голяма разлика между това да те обслужва някой позитивен и някой намусен сервитьор. Носенето на много прибори наведнъж не е гаранция за професионализъм, но е предимство, защото спестява много излишни ходове. Трябва да се поддържа чиста и заредена маса, да е украсена добре. Това са дребните детайли, които не се забелязват на пръв прочит, но допълват доброто настроение. А когато говорим за професионален сервитьор, нещата стоят по-различно. За да получиш това определение, трябва да имаш години опит зад гърба си и много познания за етикета. Да омайваш посетителите.
От друга страна, професията е доста недооценена. Правилото „Клиентът винаги е прав“ важи с всичка сила в България, но не винаги е правилно. Има случаи, в които грешката не е у нас, но трябва да сме търпеливи, да премълчаваме и с усмивка да предотвратим конфликтната ситуация. Има много хора, които сядат и започват да се заяждат. Случвало се е и да ме обиждат и да не вярват, че съм студентка. Работи се под напрежение. Има физическа и психическа умора. Физическа, защото стоиш прав по цял ден, а психическа, защото сервитьорът е между чука и наковалнята, с други думи – между недоволството на клиентите и споровете в кухнята.
Важно е да се попадне на добро работно място, с добри колеги и шефове, защото сме един екип и трябва да заработим като едно цяло. Ако не се разбираш с някой колега, пирамидата може да рухне. Когато има напрежение в колектива, това се усеща и от клиента, а когато екипът е сплотен, работата върви по-леко, дори забавно и след смяна нямаш нищо против да останеш още половин час за по едно питие с колегите. Има места, където те се надцакват. Дали ще пишат някоя маса на моя код и автоматично ще извадят сметката без аз да видя и после оборотът няма да излезе точен, дали ще вземат чужда сметка. На много места се случва да има интриги, да се създават умишлени клюки и прочее. От тази гледна точка, в чужбина отношението към професията е много по-добро.В Америка и Англия, например, има специални школи за обучение на кадри.
Попадала съм и в много абсурдни ситуации. Например, сядали са хора, които са искали да си купят банички от съседната будка за закуски. Или такива,които не харесват обедното меню, но вместо да си тръгнат, почват да се заяждат. Един мъж искаше да му обясня какво е Телешко с кервиз. Аз му разясних как е приготвено ястието, при което господинът ме попита втори път: „Ама, какво е?“ Обясних му още веднъж, а господинът видимо изнервен ми се сопна: „Ти ще ми кажеш ли най-после какво е кервиз?“
Може би, не може да се избяга от такива ситуации, но не мога да не призная, че има и много сладки клиенти, които знаят какво искат, поръчват бързо,без излишни драматизации и претенции, държат се човешки, оценяват чуждия труд и така не ти убиват мотивацията.
Което ме води и на едно от първите неща, които казах – това е добра професия, но не е за всички!
