Организация спасява животни от улицата и им намира дом

Фондацията спасява както улични животни, така и такива, използвани от просяци

Хората мислят, че някой налива много пари в нас, което не е така, казва Деница Гаджалова

Паулина Гегова

Деница Гаджалова е доброволец към организация Animal hope Bulgaria – Plovdiv от 6 години. Признава, че работата е много изхабяваща и изтощаваща, но когато види, че едно животно е осиновено, щастието й е голямо. Animal Hope Bulgaria – Plovdiv е фондация създадена от доброволци, обединени от една обща кауза – да помагат активно на бездомните животни като им осигуряват лечение и домове. Тя се бори усилено за намаляване на популацията на бездомните животни, за спасяването им от опасностите по улиците и за промяна на отношението на човека и обществото към тях.

Срещнахме се с Деница, за да обсъдим най-вече агресията и какво може да се направи за спасението на един живот.

-Какво всъщност представлява фондация Animal hope Bulgaria – Plovdiv?

Във всеки град има Animal hope Bulgaria, но Animal hope Plovdiv е първата и никой няма общо помежду си. Структурата е доброволческа, финансирана от дарения. Дадено животно се поема като лечение, отглеждане за някакъв период от време и задомяване. Правят се пълни изследвания, подготвят се ваксини, кастрациите също са задължителни.

-Кога беше открита организацията? Тогава с какъв капацитет доброволци започнахте и какъв е той сега?

НПО-то е създадено през 2011г. , започнало с 6-7 човека. Имаше периоди когато бяхме по 15, но в момента сме 8. С някои станахме много близки приятели.

-Къде е седалището на организацията в Пловдив и как се финансирате?

Няма седалище! Като всяка доброволческа структура работим в свободното си време, с дарения или лични средства, като много често приютяваме бездомните животни в собствените си домове. Работим и с клиники, с които се договаряме. 

-Деница, разкажи ни по-детайлно, точно как помагате на животните?

Управителката на фондацията Галя Конзова е професионален треньор за кучета и по-голямата част от животните се прибират в нейното училище за кучета – „Дея“. Тя прави обследване на характера на животното, което е много важно, защото е тесен специалист в областта и може да прецени дали то може да живее с други животни, деца и прочее. При всяко прибрано от улицата животно се пускат задължителни тестове. Котките, например, разнасят много зарази. Лекуваме ги и ги поставяме под карантина, докато не се подобри състоянието им. Ако животинката е здрава периодът за подготовка трае около 2 месеца и половина. В момента имаме котешка къща, но тя е пълна с несоциални котки и котки инвалиди. Подаваме си ръка и с Общината, но все пак ние сме неправителствена организация и се оправяме най-вече сами. В България успешните осиновявания са малко. 99% от тях се случват в чужбина. С чужденците се работи много по-лесно. Те имат по-здрави закони и ги уважават. Спасявали сме и животни от просяци. Някои сме купували, други сме изземали. Попадали сме на покъртителни гледки с наранени животни, чрез които се стреми да се събуди човешкото съжаление.

-Ако аз прибирайки се от работа, например, видя ранено животно мога ли да се свържа с вас за помощ? С други думи – само доброволците ли поемат случаи или се отзовавате и на частни получени сигнали?

Когато можем поемаме сигнали. Нашата идея като НПО е обратната връзка с хората, а не прехвърлянето на отговорност. Самоучастието в спасяването на конкретното животно е от изключителна важност. Намирайки го, поемаш и отговорност за него. Повечето  хора я прехвърлят на нас без да се замислят, че организацията няма нито приют, нито общинско или държавно финансиране. И ако в даден момент не можем да помогнем, се изсипва голяма омраза върху ни. Но смея да твърдя, че е по-добре да спасиш едно животно и да го направиш качествено, отколкото повече и да не е както трябва.

-С какво друго могат да помогнат хората?

Хората помагат най-вече с дарения. Другото е да осигурят приемни домове на животните, каквито в България почти няма. Най-важното е да си добър и отговорен стопанин. Да обичаш животното, да се грижиш за него, а не да го захвърлиш при най-малкия проблем.

-Защо, според теб, има агресия към животните, не само в България, но и по целия свят?

Въпрос на манталитет е. Както се отнасяме с хората, така се отнасяме и с животните. Обичта към тях се възпитава. Аз имам 7 годишно дете, което е израснало с 40 кг. куче и то улично, но нямаме никакъв проблем. Дори само се научи да хвърля памперса на детето в коша за боклук. Вярно е, че агресията на хората е предизвикана по някакъв начин, но никое животно не е опасно по рождение. То се превръща в такова, ако ти го биеш или му крещиш. И аз не обичам да вървя по улицата и да стъпвам в кучешки изпражнения, но това е проблем на стопанина. Решението не е винаги в каишката и намордника.

-Какво трябва да се промени в обществото, за да бъде тя намалена?

Нещата са много комплексни. Проблемът е сериозен и той няма промяна, а и не може да се реши за ден-два. Въпреки това, все повече хора се събуждат за каузата. В същото време хората като че ли стават по-жестоки. Трябва да има някаква обща политика за решаване на проблема. Например, в Пловдив няма толкова улични кучета. Получавала съм много сигнали за опит за тровене на бездомни кучета. Общината непрекъснато прави кастрации, съществува и безплатен кастрационен център и хората използват тази услуга. Кастрацията е единственият хуманен начин за справяне с проблема с  бездомната популацията.

-Какво е мнението ти за арените за боеве с кучета?

Това е огромен проблем в България. В един цивилизован свят насилието върху животни е психопатска проява. Отвратителен начин за изкарване на пари, който не спазва законите.

-Как се намесва зоополицията в България? Бързо и рационално ли реагира?

На практика тя не функционира. Не знам дали има бърза реакция при подаден сигнал. Административно зоополицията е част от полицията, но е много специфична. За да работиш нещо подобно трябва да имаш лично отношение.

-Какво е състоянието на приютите за животни в Пловдив?

Има един общински приют и на фона на всички останали в България е най-хубавият. Но той е само за кучета. Пускат доброволци всеки ден от седмицата. Когато има наблюдение от външно лице работата върви по-лесно. Може да снимаш, да разходиш животно, да го нахраниш. Сградата е в добро състояние, разшириха я, сложиха нови клетки. Питбулите от въпросните арени са там и са веществено доказателство по делото.  Успяхме да изведем десетина кучета – половината са в приемни домове, другата половина са осиновени.

-Освен кучета и котки, какви други животни сте спасявали?

Най-вече птици. Случвало ни се е да спасяваме щъркели, прилепи. Тях извозваме до София, където ги поемат, защото те са много специфични. Миналата година ходихме до едно пловдивско село по сигнал, за да спасим лисица, но когато пристигнахме тя беше умряла.

-Има ли подадени сигнали към вас за нападение от кучета срещу хора?

Както споменах по-горе, в Пловдив популацията на улични кучета е много малка. Слава богу, в последните години нямаме сигнали да са наранили някого. Но, както казах, ако куче нападне човек, то това е защото се чувства застрашено. Най-малък пример: Преди известно време щяхме да приберем едно куче от Аграрния университет. Един професор го хранеше и щеше да ни предостави пространство за един месец, където да се проведе карантината. Той го хранеше, десет човека го ритаха. Накрая толкова се озлоби, че се налагаше да го изнасяме с намордник и бяха нужни месеци социализация, за да бъде готово за осиновяване.