Размисли на протеста за Иракли
Кристиян Найденов от Пловдив е само на 22 години и има високо мнение относно случващото се в Иракли и всички подобни случаи у нас на застрояване върху места, които са или могат да бъдат красива природа. Той бе сред най-дейните участници в днешния протест срещу безобразието на морето.
Проблемът е, че съществуват такива, които искат тези хотели да се построят. Това го свързвам със стремежа към лукса и парите. Предполагам повечето мои познати, а и не само те, искат природата, а не бетона. Защо искат природата? Защото тя ги кара да се чувстват свободни и да забравят мръсния въздух, мръсните улици, просяците, бедните, богатите. Природата е бягство, чрез което всички са равни.
Материалната нужда я свързвам и с капитализма (в който задвижаща функция е потреблението, от там и потребност, движението на парите, които го правят единствено чрез хората, капитала). Макар и в момента България да е в по-ранна форма на капитализъм- то започва да си личи. Материалните и изобщо ненужните потребности на човек го правят повърхностен, обвързан с едно нищо. От екологична гледна точка е ясно, че не е добре да има такова място, което според НАТУРА е защитена зона. Кметовете го позволяват, защото и те сигурно са част от тази цялостна политика на света, която подтиква хората да бъдат най-вече консуматори, като ако не мислят, не им се оставя избор. И ги кара едва ли не да забравят, че са свързани повече с природата, отколкото с техниката. Може да изглежда, че връзката между нашия и световния проблем е далечна, но всичко идва от консуматорството, фалша, липсата на човешки ценности или по-скоро липсата на ценни ценности. Какво значи ценно? Ценен е всеки организъм, но най-вече жив. Не можем да обвиняваме тигрите, че ядат антилопите, но можем да обвиняваме човека, че яде земята. В тази мобилна епоха няма как да не съществуват сградите и напредналите технологии. Все пак информацията вече се движи много бързо и изисква upgrade на почти всичко. Но балансът се нарушава. Протестирам най-вече срещу глупостта на хората.Това е резултат от прекаленото рационализиране на нашето съзнание, което е свързано с практическото мислене. И това практическо мислене задоволява потребносттите си. Бил съм два пъти на Иракли. Наистина е много красиво. Навсякъде в България е красиво, но много от кътчетата са си отишли и са станали комплекси. Интересно ми е дали хората, които строят на такива хубави места, не изпитват съжаление?
Нормално е във време на технологиите и разума, да има развитие във всички науки, хората да искат да се развиват технически, да бъдат мобилни, и мисълта да започва да работи усърдно. Но когато тя забравя природата, се случват необратими процеси, изчезват видове, дървета, природа. Забравят, че унищожават това, което съставлява нашия дом. Съдържанието му бива пренебрегнато за сметка на удоволствието, което удоволствие е плитко и краткотрайно. Удоволствие от колата, удоволствие от лукса, удоволствие от материализма – в това не смятам, че има много смисъл. Нашият дом е първо земята и след това тавана, който имаме над главата си. Както казах вече, проблем е освен, че има хора желаещи да гледат морето от 10-я етаж, а и че има хора, които одобряват това „извисение“ над природата. Не съм против развитието на науките и технологиите, но съм против незачитането от тяхна страна, на законите на земята, които важат и за човека. (Друг е въпросът колко способни са да се съобразяват с нея!) Изобщо ще бъдем ли задоволени от този строеж? Тази политика прави човека стока, за който всичко заобикалящо го се превръща в стока. Дори във връзките с останалите хора се вижда практическото отношение. Не че е лошо да има такова, но какво да си помислим, когато има единствено такова? Та като цяло хората започват да стават прекално рационални, практични и несъобразителни. Искат да се запълнят с предметност, виждат в нея себе си, а отричат да са „животни“, независимо от факта, че повече приличаме на последните заради живостта, отколкото на предметите. Не съм сигурен дали баланс може да бъде постигнат, но съм сигурен, че винаги ще има благоразумни хора, които са против безумността спрямо земята.
