Харесвам много начина, който Виктор Божинов е избрал да разкаже историята, казва авторът на романа
Всички тези герои, които видяхме, можем да открием всеки ден около нас
Авторът на „Възвишение” Милен Русков бе в публиката на предпремиерата на екранизацията на романа си снощи в Пловдив. Писателят се срещна с екипа на продукцията, с издателите си от „Жанет 45” и с пловдивски приятели. Успя и да отдели няколко минути на журналистите.
Очакваше ли да видиш това? Има ли го основното послание на книгата и във филма?
Не. Не очаквах. Смятам този филм за много добър. Той надмина очакванията ми. Посланието го има, да. Филмът има същото послание, каквото има и книгата. Просто е предадено по друг начин, със средствата на киноизкуството.
Има ли нещо, което филмът пропуска, някакъв нюанс, чиято липса те е подразнила?
Филмът трябва да пропусне девет десети от книгата, за да стане филм. Защото книгата е много дълга, сюжетно твърде усукана. Всичко това трябва да се изправи във филма, за да може да го събереш в два часа, както в началото Виктор искаше, но не успя, и го направи в два часа и двадесет минути. Въпреки това, естествено, много неща от книгата липсват. И това става при всяко филмиране на всяка книга. И така трябва да се прави, защото ако се опитвате да вкарате в един филм всичко от книгата, ще стане такъв страшен буламач, и то толкова дълъг буламач, че ще бъде негледаем. Киното трябва да съкращава. Това е не само правилно и необходимо, а е и най-интересната разлика между литературата и киното. А тя е как тези хора могат да разкажат по много по-кратък начин същата история. Разбира се, тя може да бъде разказана по различни начини, с различни изразни средства. И това е интересното. А аз харесвам много начина, който Виктор е избрал да разкаже историята. Смятам, че е успешен. Филмът предава много добре усещането за епохата. И в книгата, и във филма, цялата тази история е разказана много интимно, много лично. Неслучайно и в книгата, и във филма, разказът върви от първо лице. Всъщност цялата драма на българското Възраждане може да бъде разказана през някакъв конкретен опит и нечия конкретна гледна точка. Така е във Възвишение. Това не е историческа книга. А разказът на един човек през неговите преживявания. Тази много субективна история, която разказва героят, в същото време става и много обективна. Става много представителна.
Цялото интервю четете в КАПАНА.БГ
