Димитър Герганов
В началото на годината светът бе разтърсен от терористична атака срещу редакцията на френски хумористичен вестник. Обзета от спонтанна вълна на солидарност демократичната общност, се заяви – и ние сме Шарли. Имаше и такива обаче, които не бяха съвсем Шарли, а новите „консерватори” с гордост обявиха – не сме Шарли и никога няма да бъдем! Постепенно трагичната участ на карикатуристите слезе от първите страници и централните емисии и полемиката се концентрира във Фейсбук. Дилемата може ли човек да бъде демократ без да е Шарли? – стана причина за хиляди разприетелявания. После всичко утихна. Днес, девет месеца по-късно Шарли Ебдо изглеждат забравени. На дневен ред са бежанците…
Късата памет на човечеството е причинила не е една беда. След ядрената сделка, с която се отказва да прави атомни бомби, Иран се подготвя да се завърне на международната сцена. Вече като страна свободна от бремето на санкциите, увреждащи икономиката ѝ от десетилетие. Какъв сигнал обаче ни изпраща Техеран? Там осъждат на 12 г. затвор карикатурист, който си е позволил да нарисува няколко членове на парламента като костюмирани козли и маймуни. Публикацията не е в някакъв високотиражен вестник, а на лична страница във Фейсбук. На Запад подобен шарж дори няма да бъде забелязан, в Иран може да те вкара в голяма беда. На всичкото отгоре карикатуристът е дама – някоя си Атена Фаргидани, 29 годишна, симпатична, художник и активист за правата на жените.
Вече в затвора, Атена се свързва с адвокат, който да поеме нейната защита. И тук започва да става страшно! Вместо да се покае, да си отреже косите, посипе главата с пепел и да покрие всичко по себе си без очите, Атена отправя дръзко предизвикателство към властите… ръкува се със своя адвокат! Реакцията на засегнатите е светкавична – и двамата се сдобиват с обвинение в прелюбодейство, което се наказва твърде строго по иранските закони. Смелостта на Атена ще има последствия, ала явно младата жена не желае да живее като мишка!
Както не е пожелал и големият български карикатурист Райко Алексиев, убит от комунистическата власт през ноември 1944 г. Какво е било прегрешението му? Вършел си е работата – рисувал е. Карикатури на царя, министри, изявени личности от местния и световния политически живот и на… Сталин. Бащата на народите може да бъде изобразяван само на големи маслени портрети с ръка на сърцето, вперил стоманен поглед в светлото бъдеще. В определени случаи е допустимо очите му да изразяват бащинска загриженост. Райко Алексиев многократно бил предупреждаван от приятели да се спасява, докато не е станало късно, а той „наивникът” отговарял: „Аз не съм политик… на никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз да не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва!” Е, останал и си платил – бил пребит до смърт в подземията на комунистическата милиция…
В сатиричния вестник „Щурец” издаван от Райко Алексиев кариера направили други двама големи български майстори на молива – Стоян Венев и Илия Бешков. Те обаче знаели кого да рисуват и кого не, и след 9-ти септември се устроили добре. Партията познавала силата на карикатурата и я намирала за полезен инструмент в класовата борба. Пък и империалисти за громене и осмиване да искаш! Отвъд Берлинската стена с лопата да ги ринеш. Чичо Сам – т.е. лошата Америка обикновено е изобразяван като хърбавеляк с злобен поглед или разплут шкембелия. И в двата варианта обаче със задължителния фрак и цилиндър на главата, нарамил под едната мишница ракета, а в другата ръка стиска торба с долари. В краката му пък вдигнали борбен юмрук са подтиснатите народи на Азия и Африка. Конюктура, какво да се прави?
След промените хората на духа у нас вече не били подложени на строгата партийна цензура. Всички очаквали изкуствата и в частност карикатурата освободени от оковите, да полетят към необятни творчески висини. Не станало така обаче – цъфнала и вързала само чалгата. Последните мохикани Борис Димовски, Доньо Донев и Карандаш лека по-лека се преселили в свят, за който се твърди, че е по-добър, а техни наследници, така и не се появили. Сал, един Христо Комарницки държи фронта цели 18 години, ала и той вече не е първа младост и е прехвърлил петдесетака. Новото поколение не иска да рисува? Съвсем не – просто българинът престана да се смее. Или пък ако го прави, някакви карикатуристи не могат, да го трогнат.
Професията започнала да губи смисъл със залеза на печатните медии, а към електронната карикатура сайтовете не проявяват интерес, като платено съдържание. Така творци и публика просто нямат възможност да се срещнат, заобичат или пък намразят и да не могат един без друг. Карикатурата е сила! Щом въздействието ѝ докарва до бяс реакционните среди значи ни е необходима. Не всяка драсканица заслужава да се нарича карикатура, разбира се. Рисунката трябва да вълнува, възпитава, човърка, да провокира, да шокира дори! Теми има предостатъчно! Хвърлят зад решетките Атена Фаргидани, не защото се страхуват от една крехка жена, а заради изкуството ѝ!
Каузата на Атена е справедлива – свободата да изразиш мнение със своя молив и правото да стиснеш ръката на своя защитник. Ценности, които приемаме за даденост. Е, има места, където очевидно – не са! Ще можем ли всички, да бъдем Атена?
