Управниците превърнаха студентски град в бардак, категоричен е сценаристът
Иво Сиромахов се включи в поредицата ни „Моят 8-и декември“. Потърсихме известния с невероятното си чувство за хумор сценарист не само да развесeли читателите ни, но и да направи своя съпоставка от неговите студентски години и времената днес. Иво е бил на студентските барикади, когато тази общност бе символ на будност, на бунт, сваляше правителства. А скоро бе около парламента с домати в ръце. Със Сиромахов разговаря Ивелина Василева, която е от студентското поколение днес.
– Възможно ли е отново студентската общност да дирижира процеси в държавата? Насажда се мнението, че днес студент на барикадата звучи като тематично парти вторник вечер в нощен клуб. Можеш ли да направиш съпоставка между днешния 8-и и периода, в който ти си бил студент?
Що се отнася до веселата част- не мисля, че начинът на празнуване на осми декември се е променил. И през 90-те години, както и сега тази дата беше повод за напиване и секс с някоя подпийнала състудентка.
Да се говори, че сега младите хора били пропаднали типове, а преди 20 години ние сме били умни, интелигентни, духовни и високоморални студенти, е комплексарско мислене. А и не е вярно.
Единствената разлика между тогава и сега е, че сега по-будните студенти учат в чужбина.
Относно студентските стачки – те бяха първата проява на гражданско общество. За съжаление останаха и единствената.
Първата студентска стачка свали президента Петър Младенов, втората свали министър-председателя Андрей Луканов.
Политиците се уплашиха от силата на студентите и направиха всичко възможно да ги смачкат. Превърнаха студентския град в бардак. Направиха от библиотеките кръчми, а от читалищата – публични домове. Това го направиха политиците, а не студентите и преподавателите.
-Мнозина говорят вече за закриване на Студентски град в настоящата му изродена форма…
Студентският град не трябва да се закрие, а да се превърне в кампус, където студентите да учат, да спортуват, да общуват помежду си.
Само че за да стане това, е нужно политическо решение. А сегашната власт е необразована и води война с всички грамотни хора – от учителите, до учените в БАН.
– Как биха звучали твоите Дневници и нощници, ако ги бе писал в първия си студентски 8-ми декември?
Няма как да съм ги писал тогава, защото бях зает с далеч по-вълнуващи неща, свързани с една моя много надарена състудентка с отстъпчив характер.
– Имаше ли тогава студенти с домати в джобовете или в тях имаше други предмети?
Студентите тогава постоянно бяха с домати в джобовете, образно казано. И тези домати често летяха към главите на некадърните и крадливи политици.
– Какво замени култовата водка Царевец и не по-малко култовата студентска туршия в живота на днешния студент?
Туршията нищо не може да я замени. Бурканите от мама и тате са основен поминък за българското студентство. Относно питиетата – не зная какво е положението. Предполагам, че отново се залага на класиката – домашна ракия.
– А сексът на студентския празник?
Сексът на студентския празник е задължителен. Ала е добре да се прави не само тогава, но и в други дни от годината.
