„Информацията е обществено благо. Трябва да защитаваме онези, които създават прозрачност – журналистите. Ето защо днес отправихме препоръка за по-добра защита на журналистите, заяви в речта си за състоянието на Съюза председателят Урсула фон дер Лайен. Днес Комисията представя за пръв път своя препоръка за повишаване на безопасността на журналистите и другите медийни специалисти.
В последните години журналистите са изправени пред все по-голям брой нападения, включително убийства, в най-трагичните случаи. Кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, направи работата им още по-трудна, доходите им — по-ниски, особено за работещите на свободна практика, и ограничи достъпа им до местата на събития.
За да постигне обрат в тази тенденция, Комисията определя действия за държавите членки с цел подобряване на безопасността на журналистите както офлайн, така и онлайн. Наред с другото в препоръката се призовава за създаването на независими национални служби за подкрепа, включително телефонни линии за помощ, правни консултации, психологическа подкрепа и приюти за журналисти и медийни специалисти, изправени пред заплахи. Тя съдържа също така призив за по-добра защита на журналистите по време на демонстрации, за повече безопасност в интернет и за специална подкрепа на жените журналисти.
Заместник-председателят по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова заяви: Никой журналист не трябва да умира или да бъде нараняван заради професията си. Трябва да подкрепяме и защитаваме журналистите; те са жизненоважни за демокрацията. Пандемията показа по-ясно от всякога ключовата роля на журналистите за нашата информираност, както и спешната необходимост публичните органи да положат повече усилия да ги защитят. Днес призоваваме държавите членки да предприемат решителни действия да направят ЕС безопасно място за журналистите.
Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон добави: Свободата и плурализмът на медиите са в основата на ценностите на ЕС и ние трябва активно да ги защитаваме. Не само медийната индустрия продължава да се приспособява и развива, но също и заплахите, пред които са изправени медийните специалисти при упражняването на професията си. Онлайн заплахите са част от тази нова реалност. Днес представяме препоръка, която съсредоточава усилията ни там, където те са най-необходими: за гарантиране на безопасността на журналистите, както онлайн, така и офлайн.
Препоръка относно безопасността на журналистите
В препоръката се съдържат редица насоки, включително относно протестите и демонстрациите, онлайн безопасността и цифровото овластяване, жените журналисти и журналистите от малцинствени групи.
1. Общи препоръки
На фона на нарастващия брой нападения срещу журналисти (над 900 нападения в ЕС през 2020 г.), препоръката призовава държавите членки енергично да разследват и преследват по съдебен ред всички криминални деяния, като използват в пълна степен съществуващото национално и европейско законодателство. При необходимост държавите членки се насърчават да ангажират и европейски органи като Европол и Евроюст. Държавите членки следва да насърчават по-доброто сътрудничество между правоприлагащите и медийните органи с цел по-ефективно разкриване и отстраняване на заплахите, пред които са изправени журналистите, и осигуряване на лична защита на журналистите, чиято безопасност е изложена на риск. От особено значение е също така медиите да имат недискриминационен достъп до информация, включително чрез пресконференции и документи, съхранявани от публичните органи. Препоръката също така подчертава значението на обучението и укрепването на достъпа до социална закрила за всички медийни специалисти.
2. Протести и демонстрации
Почти всеки трети инцидент се случва по време на демонстрации, което ги превръща в най-честото място за нападения над журналисти през 2020 г. Държавите членки следва да предоставят редовно обучение на правоприлагащите органи, за да гарантират, че журналистите и другите медийни специалисти са в състояние да упражняват труда си в безопасност и без ограничения по време на такива събития. Съвместната работа с представители на журналистите е от особено значение за вземането на решения относно най-подходящите мерки, например що се отнася до визуалната идентификация на медийните специалисти. Определянето на служители за връзка, които да информират журналистите за потенциални рискове преди планираните протести или демонстрации, също е сред препоръчаните мерки.
3. Онлайн безопасност и цифрово овластяване
Безопасността в цифрова среда и онлайн се превърна в основна грижа за журналистите поради подбуждането към омраза, заплахите с физическо насилие, но също така рисковете за киберсигурността и незаконното наблюдение. Държавите членки се призовават да стимулират сътрудничеството между онлайн платформите и организациите с експертен опит в борбата със заплахите срещу журналисти, например като насърчават потенциалната им роля на доверени податели на сигнали. При поискване националните органи за киберсигурност следва да съдействат на журналистите, които се опитват да установят дали устройствата или онлайн профилите им са били компрометирани, като потърсят услугите на криминалисти в областта на киберсигурността. Държавите членки следва също така да насърчават редовния диалог между тези органи в областта на киберсигурността, медиите и промишлеността, по-специално с оглед на стимулирането на кибернетичната осведоменост и цифровите умения сред журналистите.
4. Жени журналисти, журналисти от малцинствени групи и журналисти, отразяващи въпроси на равенството
Жените журналисти и журналистите от малцинствени групи. Както и журналистите, отразяващи въпроси на равенството, са особено уязвими за заплахи и нападения. Жените журналисти са изправени пред повече заплахи в сравнение с колегите си мъже и 73 % от тях са се сблъсквали с насилие онлайн в хода на работата си. Препоръката настоятелно призовава държавите членки да подкрепят инициативи, насочени към овластяване на жените журналисти и специалистите, принадлежащи към малцинствени групи или отразяващи въпроси на равенството. Тя насърчава държавите членки да подобрят прозрачността и ефективното докладване на нападения и дискриминация срещу тези журналисти и да им предоставят информация как да потърсят помощ и подкрепа. Препоръката също така подчертава необходимостта от насърчаване на равенството и приобщаването в новинарските редакции и медийната индустрия като цяло, както и от стимулиране на постоянното развитие на компетентностите и уменията във всички професии от значение за защитата на журналистите.
Следващи стъпки
Комисията ще проведе дискусии относно изпълнението на препоръката с държавите членки и заинтересованите страни в рамките на съответните форуми, по-специално в рамките на Европейския форум за новинарски медии. Комисията ще направи и оценки на постигнатия напредък и ще продължи да анализира безопасността на журналистите във всички държави членки като част от годишния си доклад за върховенството на закона. Държавите членки следва да докладват на Комисията за мерките, предприети за изпълнение на препоръката, 18 месеца след нейното приемане.
По няколко програми и проекта е на разположение финансиране от ЕС в подкрепа на държавите членки при изпълнението на настоящата препоръка, включително за обучение на съдии, полицейски служители и журналисти. ЕС съфинансира и европейски механизъм за бързо реагиране, ръководен от Европейския център за свобода на печата и медиите със седалище в Лайпциг, Германия. Той предлага подпомагане за правна защита и становища, спешна помощ, например покриване на пътни разходи, психологическа подкрепа и семейни разходи, както и временен подслон в Германия и Италия, и осигурява и провежда също така обучения на целия континент. Днес Комисията отправя и нова покана за представяне на предложения относно свободата на медиите и разследващата журналистика, която обхваща финансиране от ЕС в размер на близо 4 милиона евро. Тази инициатива ще подкрепи две отделни действия: общоевропейски механизъм за реагиране при нарушения на свободата на печата и медиите и фонд за спешна подкрепа за разследващи журналисти и медийни организации за гарантиране на свободата на медиите в ЕС.
