Енд джъстис фор ол

Автор: Кирил Николов

Да искаш справедливост в България, а може би навсякъде по света, означава само едно: Всички трябва да бъдат наказани, а ти – оправдан!

Или – справедливостта е ценност, към която всеки се числи, но никой не иска да му се случва…Ако не разбирате този афоризъм, ще ви дам топла илюстрация:

Един важен управник ежедневно и строго хокал правосъдието, че пуска лошите, а когато го обвинили в някаква, доста сложна за разбиране алабаланица, заявил, че вярва в Българското Правосъдие! Т.е., че ще бъде оправдан.

Този филм го гледам вече 15 години. Толкова е стажът ми в Правосъдието.

И така, всички роптаят, че справедливост няма, т.е., че съдът не работи. Този псевдоаристотелов силогизъм е фундаментално погрешен, но бе успешно загнезден в обществения мозък, десетилетия наред промиван с какви ли не полуфабрикатни силогизми. Даже наскоро една много умна, а може би по – скоро хитра, журналистка заяви по телевизията, че журналистите творели справедливост, а съдът – правосъдие, това пък били различни категории и затова имало разминаване между тях.

Дори правосъдието да е „категория”, а не е, така внушената от екрана опозиция между двете явления е комична, но най–вече – страшна. Разбира се, тази посока на темата няма хоризонт…

Все се налага да оправдавам Правосъдието в разни импровизирани процеси, защото всеки гражданин е готов да го обвини, задето Лошите са на свобода.

Нейсе, посвикнал съм.

Не мога да свикна, обаче – наистина не мога, с тъпоумния отказ на хората да мислят малко, поне върху очевидното.

Представете си една готина, яка, ефективна печка. Аз си представям кюмбе „Циганска любов” /няма подтекст, уверявам ви!/. Питам: Какво освен него е необходимо, за да изпълни простото си, но прекрасно предназначение?

Дърва?

Правилно!

Ама какви дърва – сурови ли, сухи ли, нацепени ли, цели ли? Да стърчат ли от него или да са в него, въздух да влиза ли, в кой момент и до кой момент…?  И така нататък, и така нататък.

Пак питам: Кой отговаря за тези дърва, кюмбето ли?

Не, огнярът!

Правилно, но не само той!

Огнярът ще накладе и ще поддържа огъня, ще следи за правилното и безопасното изгаряне на дървата, но някой друг трябва да ги е нацепил тези дърва, преди това друг пък трябва да ги е отрязал в гората. Преди всички останали – някой трябва да е определил в кой район ще се върши сечта. Иначе дърва има и то бол…

А, за малко да забравя! – всичко това е подчинено на сигурни и обмислени правила за сеч, безопасност и добруване. Тях абсолютно целият електорат създава чрез действието на представителната демокрация. Тези правила са за всички, да! – за всички.

Та така – виждате ли сега къде е Съдът, къде е Прокурорът, къде е МВР, къде е Правосъдието, т.е. – Цялото ни Общество? В отоплителния процес всеки има своята роля, нали!?

Тук ми се струва, че мога да приключа с притчите.

И все пак, поводът да се трогне каменното ми сърце е Писмото на учениците до Президента, та ще кажа още нещичко:

Това писмо е затрогващо, наивно, а на места – и малко хейтърско. Ученическа му работа, но починът е добър.

Нека се знае – в Затвор, слава Богу!, се влиза трудно и това е добре, макар че инквизиторът Бернардо Гуи би възразил. Не оковаването в тъмница е пенкилерът на Томсоеровата Леля Поли. Защото наказанието е крайната мярка, когато всички други са изчерпани – всеки ден и за всяко нещо ли биете децата си?

Ако хората не добруват помежду си в своето ежедневие, стоящо далеч извън политическата жега и икономически студ, по един полицай, прокурор и съдия да има на глава от населението, пак няма да стане работата!

Та да попитам:

Колцина от вас не са виждали престъпление? А колцина сте, които съвестно и саможертвено сте се борили против него, а сетне и сте свидетелствали за него?

Не се сърдете, но колцина от вас не крият данъци, не карат кола пияни, не пушат цигари без бандерол /чат–пат и тревица/, не псуват, не се обиждат и не се мамят взаимно? Колцина сте, дето не сте готови да дадете рушвет, за да ви стане някаква си работа по „втория” начин?

Хайде пребройте се, моля ви, а сетне може да позъзнете пред студеното кюмбе.

Иначе – хайде за дърва!

Нека сме си на мястото, стига сме зъзнали!