Звездата на реставрацията д-р Нарди: Пловдив ме удиви
Емблематичният консерватор на мозайки за първи път изнесе лекция във византийски храм
Експертът впечатлен от Малката Базилика
Ако властите в България ме поканят, мога да дойда да работя по даден обект тук, отбеляза Роберто Нарди
Професията ни има бъдеще, каза в препълнения музеен комплекс директорът на Центъра за археологическа консервация
Удивен съм от красивия ви град. Много бях чувал за Пловдив, но това, което видях тук, бе повече от очакванията ми. Досегът ми с Пловдив бе огромна изненада за мен, каза светилото в световната реставрация и консервация д-р Роберто Нарди пред пълната с публика Малка Базилика снощи. Емблематичният италианец изнесе публична лекция на тема "Консервация на мозайката “Преображение Господне” в манастира Св. Екатерина, Синай, Египет"- една от големите професионални мисии в кариерата му. Нарди бе меко казано впечатлен от мястото, в което застана лице в лице с много свои колеги от България, с много млади архитекти и хора, които се интересуват от културно-историческото наследство и опазването му. Той не скри, че единствената разлика между църквата, в която се намираше снощи и онази в Синай, в която е работил, е в това, че пловдивската базилика е със стотина години по-стара. За първи път изнасям лекция във Византийски храм, подчерта директорът на Центъра за археологическа консервация, Италия и настоящ президент на Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM).
Той с детайли разказа историята на манастира Св. Екатерина в Синай, изграден там, където Моисей получава скрижалите с Десетте божи заповеди. Говори за живота на гръцките източноправославни монаси в обителта, за перфектното им разбирателство с бедуините, които са мюсюлмани. Именно благодарение на това съжителството манастира оцелява толкова време и е единствения подобен обект в света, който не е търпял посегателства. Дори вратата на обителта е оригиналната. Благодарение на добрите връзки между монасите и местното население там са съхранени изключителни ценности. Манастирът притежава най-важната колекция от икони, както и една от вай-важните библиотеки, може би втора по важност след тази във Ватикана.
Колкото до мозайката., гостите на лекцията се увериха в изключителността й. Тя покрива купола на църквата в манастира. Подредена е през 6 век, като никога преди работата на д-р Нарди и екипа му не е търпяла реставрация. Била е много увредена от сажди и мръсотия, от влага и земетресения. На места директно е висяла под купола като мех с вода, но въпреки всичко не е паднала през всичките тези столетия. 50 процента от мозайката бе напълно отлепена от стената, буквално висеше във въздуха. Попитах игумена на манастира как е оцеляла толкова време. „Имам известна представа кой би могъл да я държи на мястото й”, отговори ми той, разказа увлекателно Роберто Нарди.
Цели пет години той и хората в екипа му реставрират и консервират шедьовъра Преображение Господне. Укрепват мозайката, почистват я до съвършенство, милиметър по милиметър, и запълват близо 22 хилядите изпаднали с времето камъчета от творбата. Реставрираните части трябва да си личат, иначе става фалшификат, вметна специалистът. Заместват изгубените части с стъклени кубчета от Венеция. Общо 4 процента от мозайката бива реставрирана със заместител.
Емирът на Катар субсидира част от реставрационните дейности. Голяма част. Той финансира реставрирането на един от най-важните християнски паметници. Което е страхотен знак за толерантност, отбеляза д-р Нарди.
Професията ми е най-любимото нещо в живота. Будя се щастлив сутрин, тъй като знам, че има хубаво място за работа някъде по света. Удивен съм от Пловдив и България. Тук има страхотни паметници като значимост и естетика. И в същото време всичко тук ми е толкова познато, тъй като ние сме част от един древен свят. Ако българските власти ме поканят за работа във вашата страна- ще дойда. Най-важното е, че съм много щастлив да видя толкова млади колеги тук тази вечер. Това значи само едно- професията ни има бъдеще, каза на финал Роберто Нарди.
В Пловдив при сегашните кметчета може да дойдеш да работиш само като си платиш тлъста сума – да има за кмета, за обекта, за няколко по пътечката – виж примера – Г.Базилика . – Америка за България. Всъщност това не е Америка, а момченцата българчета, които се разпореждат с парите на американците.
Когато правителството на Италия покани български реставратори със същата специалност (реставратори на мозайка,защото в България има такива) и ги предпочете пред италиянските,тогава и нашето „Културно“ министерство ще потърси връзка с него,не по-рано (надали изобщо).