Само през първите 2 седмици на март месец, екипът от Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“ даде шанс за семейство на 4 бебета, които настани в любящи приемни семейства
Поредната кукла на 3 месеца вече няма да заспива самичка в тясното болнично креватче, а ще се радва на любовта и грижата на семейство. Малката Елена намери своя дом в семейството на Даниела Великова, която се е отдала на мисията си да бъде приемен родител на най-беззащитни същества – новородените и децата до 3-годишна възраст. Тя решава да посвети времето и живота си на децата останали без родители преди 4 години и оттогава насам е дала шанс за ново начало на 6 момиченца, 4 от които вече имат свое семейство, а 1 е заживяло отново с родното си семейство. Днес те мечтаят, играят, знаят как се рисува щастливо семейство. Знаят какво е любов.
За Елена, Даниела казва, че е една малка звездичка, сияеща и нежна. „Очите й заблестяват всеки път, когато я гушна. Затова я наричам моя звездичка,“ споделя тя.
Приемната грижа е призвание за Даниела. Тя пише поезия, но истински въздействащите ѝ творби са написани с невидимо мастило – с него тя е пренаписала историята на Мария, Калина, Ради и Лина, Невена, а сега и Елена. Техните усмивки са нейната муза, а опора са родителите и дъщеря й, които също носят онзи заряд, с който Даниела променя детски съдби. А принцът в това женско царство е внукът на Даниела – едногодишния Ради, който е само част от колекцията ѝ от красиви бижута, наред с другите приемни деца. На тях тя посвещава цялото си внимание и грижа, за да могат да растат щастливи, обичани и да имат скъпоценно детство.
„Макар всеки път да изживявам раздялата с децата изключително тежко, знам, че не сме важни ние и нашите чувства. Важни са те. Важно е децата да получат грижата, която заслужават, и любовта, която ще им даде криле,” казва Даниела.
Само през първите 2 седмици на март месец, екипът от Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“ даде шанс за семейство на 4 бебета, които настани в любящи приемни семейства. Те никога няма да усетят изолацията и самотата на институцията, а ще бъдат обичани и закриляни от своите приемни родители, очаквайки своето постоянно семейство.
