Призраците, дето бродят из Европа

ИзПодТепето с Пламен Асенов

Един призрак броди из Европа…..
Съжалявам, мистър Маркс, но в момента не е само един, а поне три.
Първият е наистина от миналото и има доста общо с комунизма. Той е с формата и мисловния капацитет на градинско джудже, което пази третото борче в парка на Кремъл. По волята на неуважаемата Всемирна Гадост обаче това джудже всъщност е седнало на кремълския престол и се прави на император. Обобщеното му име е Путин, но важното в случая е не името, а делата му.
Както съобщават руски издания, преди няколко дни въпросният Путин подписа указ, с който обяви за държавна тайна данните за руските жертви на военни операции в мирно време.
Ето ви една достойна постъпка.
Сега вече всяка майка на загинал в Украйна руски войник, която съобщи за това на съседката си или, не дай, Боже, на пресата, подлежи на строго преследване. Също като в славните времена на комунизма. Е, тогава държавна тайна бяха също купоните за хляб, ефектите от разни чернобили и много други – но и до там ще стигнем, не може всичко наведнъж.
Важното е, че до момента по военна линия можеха да се вихрят всякакви произволи – например майки на убити в Украйна, по примера на разпасаните западни либерасти, да се сдружават най-свободно и неправителствено, да обобщават данните, които имат и да говорят за тях публично. Даже с чужди журналисти да говорят, гадовете…..
То заради това на Русия и излезе лошо име по света, де, не за друго.
Друга велика постъпка на призрака Путин е атаката спрямо Европа от юг чрез някакъв газопровод, независимо какъв. Не стана с „Южен поток” защото гадните българи като Станишев и Първанов обещаха, но през цялото време всъщност се потриваха. Сега се прави опит това да стане чрез „Турски поток” и добрите турци. Последвани от добрите гърци, македонци и ето ти я тръбата в най-добрата Сърбия, а оттам за Европа пътят е вече открит…..
Базисните идеи на руската имперска политика в случая са поне две. Първата – да се заобиколи Украйна и за назидание, че не слушка, да и се врътне тотално енергийното кранче. Втората е да се внесе колкото може повече разкол в ЕС чрез растящата зависимост на редица страни от руските енергийни доставки.
„Защо „Газпром” строи газопровод, без да е подписал договор” – попита обаче руският вестник „Ведомости” по отношение на „Турски поток” и така издаде четата.
Защото, нали се сещате – руснаците иначе са толкова хитри, че никой друг по света никога нямаше да се сети каква глупост правят, като започнаха на своя глава да полагат тръби през Черно море, без да имат договор с турците. Още по-малко пък имат конкретен договор с гърците, които все още са обвързани с европейските правила. Да не говорим, че Груевски в Македония изведнъж се заинати и каза – „Турски поток” ще мине през страната, само ако проектът бъде одобрен от ЕС. Добре, де, Груевски е лесен за махане. Какво правим обаче с най-верните руски приятели от Сърбия?
Те също взеха, та неочаквано врътнаха г…за.
Според агенция РИА „Новости”, на 28 май официални лица се обърнаха към ЕС с призив Брюксел да не пречи на сръбското участие в „Турски поток”. На 29 май обаче „Блиц”, един от най-големите белградски вестници, излезе с красноречивото заглавие „Сбогом, друже Путине” и цитира премиера Вучич с решение, че Сърбия предприема стъпки за намаляване на енергийната си зависимост от Русия и ще се включи в тръбата, който американо-европейците организират през Турция с газ от Азербейджан.
Добре, де, няма Русия никакви договори, но всички сме наясно, че на Путин не му пука за договори, той иска да оказва натиск и го прави – нищо, че си плаща за това скъпо и прескъпо. Всъщност, тук има една тънкост – не той плаща, а бедните руснаци. Той и неговата клика само с удоволствие си облизват пръстите след подобни плащания. Нали се сещате – колкото е по-скъп един проект, толкова повече пари има за крадене в него. Пример – Сочи и олимпиадата, в която спортните кенефи щедро се редяха по два за един. Сега на дневен ред пак е Сочи, но със световното по футбол. Ще видим тук какви числа ще излязат за откраднатите и използваните като подкуп суми, но няма да са никак малко, бъдете сигурни.
Откъде знам ли? Ами първо, всеки нормален човек като събере две и две вижда, че спортът, всеки спорт, в днешни времена е гнездо на корупция и пералня за пари. `Що никой бандит не купува и не подпомага отбор писатели или отбор художници, ами се натиска да подпомага някакви потни типове със смешни гащи, които търчат по зелена морава. Второ, видях и чух как кремълското градинско джудже, без никой още и дума да е казал за руската вина в историята с корумпираните футболни шефове от ФИФА, подскочи до тавана и започна открито да ги защитава. Това ми стига.
Доколкото схващам обаче, и на по-отговорни от мен хора започва да им стига, че и отгоре да им минава.
В последните години аз постоянно обвинявам сегашната американска администрация, начело с президента Обама, че със слабостта си – или склонността си към бездействие и протакане – забърка огромни каши в международните дела. Трябва да призная обаче, че онзи ден ми хареса  изказването на вицепрезидента Джо Байдън, който каза, че Путин използва като оръжие корупцията и влиянието на разни олигарси в Европа. Съвсем правилно Байдън заяви, че руската агресия в Украйна всъщност не е проблем между две съседни страни, а „става дума за правото на народите, които живеят на границите на Европа, сами да избират бъдещето си”. Той не спря дотук обаче.
„Владимир Путин се опитва да купи или да привлече различни политически сили в Европа, като финансира едновременно леви и десни, както и извънсистемни, партии. Той гледа на тях като на полезен инструмент за манипулиране, за създаване на пукнатини в европейската политика, от които да се възползва.” – каза Джо Байдън. Това да ви звучи познато от случките в наше село?
Освен това, Байдън добави също призив за запазване не само на европейското, но и на евро-атлантическото единство, което всъщност създава здравата основа на свободния свят.
Срещу този свободен свят в момента се е хвърлил с цялата си бесовщина и вторият призрак, който броди из Европа и прави пакости – призрака на ислямския тероризъм. Неговите корени не са без връзка с миналото, с призрака на комунизма и хибридния кремълски режим, който го наследи. Ако някой се зарови по-дълбоко, вероятно ще установи, че и настоящето на ислямския тероризъм е заченато по мазетата и таваните на „Лубянка”. Но дори да оставим историята съвсем настрани, за развитието и разпространението на ислямския тероризъм под формата, която има в момента – най-вече с „Ислямска държава”, остатъците от Ал Кайда, а и другите, „традиционните” терористи, също има няколко причини за отбелязване.
Първо, противоречията в самия арабски свят. Там разни държави спорят за лидерски позиции, като използват съществуващи племенни и религиозни различия и създадени на тази база въоръжени групировки. Те мислят, че ще могат да ги контролират, но после задължително се оказва, че не могат. Друга причина е неутралната, в най-добрия случай, позиция, която умерените ислямски общности, включително тези в Европа и Щатите, заемат спрямо терористите. Те като правило не сътрудничат с властите за разкриването и обезвреждането им, обратно, по-скоро ги прикриват или поне се правят на разсеяни за дейността им – независимо, че тя вреди много и на самите тях. Третата причина е пак слабостта на сегашната американска администрация. Четвъртата – слабостта на Европа във водене на обща външна политика. Петата – слабостта на Европа във водене на обща вътрешна политика. Шестата – изначалната слабост на целия свободен свят да се справя със заплахите срещу себе си, докато ножът не опре наистина до самия кокал. Имам предвид отдавна известния факт, че демокрацията не вижда изход от парадокса – как да защити съществуването си, без да пристъпи принципите, на които се базира това съществуване. С други думи, как да се отнася с говедата, които нагло казват – аз мога да коля хора по улиците на Лондон, без да ме е грижа за техните права, защото такива са моите идеи, но ти не можеш да ме застреляш като куче, а трябва да спазваш стриктно моите права, защото такива са твоите идеи.
Голям парадокс е, наистина – но не е без изход.
Третият призрак, който броди в момента из Европа, носи името Дейвид Камерън, британски премиер министър и човек, който тези дни наистина обиколи континента, за да представи идеите си за промяна. От трите това е единственият добър призрак, в който си струва да се вслушаме и Ангела Меркел неслучайно го разбра правилно. Не знам всички подробности, но, доколкото схващам от информацията, Камерън се опитва да постигне две неща – да стимулира здравия разум на Европа и да увеличи ефективността на Европейския съюз, като се намали бюрокрацията в него и редица неща започнат отново да се наричат с истинските им имена.
Знаете ли, че през 1923 година в книгата си „Пан Европа”, граф Калерги, странно дете на австрийски дипломат и японска красавица, пише, че в бъдещата Обединена Европа няма да попаднат две държави. Едната според него е Великобритания, която отдавна е надхвърлила развитието на Континента, а другата е Русия, която е толкова далеч назад, че никога няма да го достигне.