Малкото кръстовище на големите архитектурни майстори

Изпод тепето

Ъглите на улиците „Пастухов“ и „Г.М. Димитров“ са среща на пет талантливи творци

Четирите сгради на четирите кьошета са сред най-красивите пловдивски перли

Теодор Караколев

Френския девически колеж, в която днес се помещава част от Техническия университетМалките улички крият своите изненади. Не е тайна, че интересно културно наследство в Пловдив има не само по Главната, ул. “Иван Вазов” или в Стария град. Винаги обаче всички ние подминаваме достойни за възхищение сгради – днес или някога – защото или не са популярни, или новите собственици не се грижат адекватно за тях.

Кръстовището на улиците „Кръстю Пастухов“ и „Г. М. Димитров“ е уникално с това, че на всичките си ъгли има великолепни сгради от талантливи архитекти. А иначе е просто едно малко градско кьоше, което подминаваме на път за библиотеката, Сточна гара или университета. И всяка от четирите сгради си има своя уникална, собствена съдба – както с изграждането, така и с запазването на автентичността ѝ като ценно градско и архитектурно наследство.

Една от най-ранните сгради на арх. Фингов е в Пловдив

Най-стара от четирите сгради е сградата на Френския девически колеж, в която днес се помещава част от Техническия университет. Проектирана и изградена през 1899-1900 година, тя е логичен продължител на престижния Френски мъжки колеж „Свети Августин“, вероятно най-елитното училище по това време. От четирите сгради на кръстовището, тази е най-внушителната като размер, а и с най-голям и много красив двор – заради който Френският девически колеж е и единствената, която не достига и до самото кръстовище. Интересно е, че проектът на сградата е възложен на двама млади архитекти – Георги Фингов и Вълко Вълкович.

Вълко Вълкович – племенник на известния наш възрожденец д-р Георги Вълкович – е талантлив архитект, но с твърде кратка кариера. Той е сред малкото български архитекти, завършили във Франция – в Париж в края на 19 век. Сградата на Френския девически колеж е една от неговите първи творби. Почти по същото време той проектира и къщата на злополучно известния корумпиран кмет Деньо Манев на ул. „Лейди Странгфорд“. Френският девически колеж и тази фамилна къща всъщност си приличат по дизайна на т.нар. лизени – елементите на ъглите на сградата, както и обрамчването на прозорците. Уви, само две години след проектирането на тази внушителна сграда, арх. Вълкович почива от болест.

Негов колега в този проект е също млад архитект с малко опит, тъкмо завърнал се от чужбина, получил архитектурно образование във Виена. Георги Фингов има по-щастлива житейска съдба и доживява до 1944 година. По-голямата част от кариерата си той прекарва в София, като проектира редица знакови сгради – печално известна е собствената му къща на ул. „Шипка“, която днес тъне в разруха. Фингов прекарва само няколко години в Пловдив, като освен Френския девически колеж на това кръстовище, изготвя проекта на впечатляващата каменна Евангелска църква на Сахат тепе и още няколко частни къщи.

Немското училище, сега Музикално училище

Немското училище, сега Музикално училищеОколо 30 години по-късно на съседния ъгъл на кръстовището на „Кръстю Пастухов“ и „Г. М. Димитров“ до Френското училище се появява и Немско. Избраният тук архитект е Станчо Белковски – утвърдено вече име в българската архитектурна гилдия. Училището е проектирано през 1927 година, като също е било с много по-голям от днешния си двор. Днешното разширение, в което се намира Аулата на Музикалното училище (НУМТИ „Добрин Петков“), е доста по-късна добавка.

За съжаление, освен добавянето на тази пристройка, през годините сградата е загубила още много от автентичния си облик. В момента тя е боядисана в неприемлив за стила ярък цвят. Входът на сградата е изцяло променен, а от фасадата са заличени интересни декоративни елементи. Красивата автентична шахматна мозайка вътре в самата сграда днес пък е покрита с нова настилка.

Изглежда оригиналният проект на Станчо Белковски допада на немската диаспора в България. В следващите години той проектира последователно Немските училища в София и в Бургас. Не е изненадващо, че след 9 септември тези училища са закрити. Любопитно е, че подобно на  пловдивско, което става Музикално училище, софийското Немско училище днес е дом на Националната музикална академия. Бургаската сграда първо става болница, а по-късно е изоставена – в каквото състояние е и днес.

Къщата на Недко Каблешков и неговия зет-архитект

Къщата на Недко КаблешковПет години по-рано на срещуположния на Музикалното училище ъгъл видният пловдивски адвокат и журналист Недко Каблешков строи дом на своето семейство. Къщата е проектирана през 1922 година от завършилия в Дрезден млад архитект Александър Върбенов. Известният журналист се доверява на дипломиралият се само преди година Върбенов по семейна линия – архитектът е женен за дъщерята на Недко – Недялка Каблешкова.

Върбенов остава в Пловдив около 8 години, проектирайки още няколко впечатляващи, но малкоизвестни на пловдивчани сгради. Сред тях са свободностоящата къща между Баня Старинна и Съдебна палата на „6-и септември“, в която преди години имаше фото-студио, както и къщата на стръмния терен на ъгъла на улиците „Криволак“ и „Съборна“ в началото на Стария град. През 1930 година архитект Върбенов се мести в столицата. Къщата на Каблешкови обаче си остава в Пловдив, а в ансамбъла на кръстовището „Кръстьо Пастухов“ и „Г.М. Димитров“ е една от най-добре запазените сгради, макар и също с малки добавки.

Малкоизвестният шедьовър на Светослав Грозев

къщата на Екатерина МандражиеваМалкоизвестният шедьовър на Светослав ГрозевПоследна на кръстовището се появява къщата на Екатерина Мандражиева. Според оригиналния проект от 1932 година къщата е двуетажна, но днес е надстроена. Макар и със сменена дограма, впечатляващо и днес е остъклението на стълбището – за съжаление само част от него е запазено. Проектът е на известният архитект Светослав Грозев, който завинаги ще остане в историята на пловдивската архитектура с няколко други сгради на Сахат тепе (ъгловата къща на Каишеви на ул. „Антим I”), Таксим тепе (изоставената днес къща на Стайнови, която се вижда от целия град) и други изключително модерни постройки. Къщата на Мадражиеви обаче също е сред красивите произведения на Грозев и достойно допълва ансамбъла на кръстовището на улиците „Кръстю Пастухов“ и „Г. М. Димитров“.

Споделете ни във:

1 коментар за “Малкото кръстовище на големите архитектурни майстори

  1. Кореняците не употребяваме културничкото “Баня СтариннаЯ” бе, будала, така казват само Навлеците, оти ‘сичките пловдивски бани са СТАРИННИЕ, а измежду тях Чифтето се откроява с това, че мъже и жени могат едновременно да се къпят всеки в тяхното си отделение, понеже само тя е двойна, ЧИФТЕ. Трансджендерлък тогава нЕмаше. Като драпаш с архитектурни дисертации научи поне основното!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.