Изпод тепетоМнения

Майк Уат: Преди 15 години се молех да умра! Но започнах да живея непоколебимо и решително!

Пънк кралят: В България за първи път видях мъж да танцува диско на моята музика

Споделяйте гласа си, можете да подпомогнете на американската музикална сцена, призовава басистът на Иги Поп

Анархията е в главата, казва големият музикант

Аня Петрова и Майк УатСлед великия концерт, който ни подари, Майк Уат застана пред Под Тепето, за да разкаже за своите впечатления от българската публика. Малцина от вас знаят, че преди 15 години е бил на смъртно легло, но това сякаш го е мотивирало да бъде още по-отдаден на своите фенове. Изключително земен, усмихнат и приятелски настроен към всеки един човек, който иска да си поговори с него. Басистът е на прага на своите 60 години, но както казват – за любовта, алкохола и пънкарията възраст и граници няма. Майк Уат в едно от малкото му интервюта за българска медия пред репортерката ни Аня Петрова.

Как решихте да дойдете точно в България?

Обикалям от 40 години и се наслаждавам на всяко едно ново място, което посетя. Никога не съм бил в България и ми беше интересно. Пък и онези французи там също имат вина за посещението ми ( сочи с пръст подгряващите банди). Идването ми тук е комбинацията от всичко това. Вчера за пръв път стъпих в София, а днес в Пловдив. Нямахме много време за обиколки, но опитах от храната ви, разходихме се по центъра и разгледахме, до колкото успяхме, някои от забележителностите. 

Ще се върнете ли пак?

С най-голямо удоволствие. Много ми харесва тук. За 40 години на сцена и многото места, които съм посетил, никога не съм виждал мъж да танцува диско на моята музика. За пръв път ми се случва нещо подобно.

Как се запомня една песен, която продължава 45 минути?

Анархията е тук горе ( сочи главата си). Цялата група сме като братя, изключително близки сме. Но как го запомняме – нямам си никаква идея. Сигурно е влязла в мускулите ни и самата тя задвижва всичко.

Преди 15 години лекарите са ти казали, че не ти остава много време живот, а ето те тук сега. Това как те промени?

Тази случка беше много плашеща. Болеше ме толкова много, че се молех да умра. Но после си казах – ЧАКАЙ! ЧАКАЙ! И успях. Преодолях го. Започнах да живея непоколебимо и решително.

Какво ще кажете на българските си фенове и на читателите на Под тепето?

Мисля, че сте изключително интересни с българските си банди. Мисля, че можете да подпомогнете качеството на американската музикална сцена. Интернет позволява да изпращате записите си. Аз самият ще се радвам ако получа нечий запис и мога да го чуя. Споделяйте гласа си. След като един особняк от Щатите може да направи всичко това, няма какво да ви спира от мечтите.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
📨 Изпрати новина