Ситуацията на енергийния ни пазар при подготовката на неговата либерализация изисква намесата и подкрепата на държавата, на всички свързани организации и социални партньори, напомнят от платформата Активни потребители, която представя анализа „Свободният пазар на електроенергия: проблеми и предизвикателства, мерки за повишаване на енергийната ефективност и подкрепа за домакинствата“, разработен от Икономическия и социален съвет /ИСС/.
Ето предложенията на съвета за необходимите промени, за да се защитят интересите на потребителите на електроенергия и особено на енергийно бедните домакинства.
За цените
При либерализация на пазара на електроенергия базовите цени да се определят от КЕВР, вместо от Министерския съвет, по методика, взимаща под внимание разходите за производството на електрическата енергия. По този начин биха могли да се запазят и контролните функции на регулатора, както по проверка на направените инвестиции, така и относно променливите и постоянните разходи на производителите на електрическа енергия. Доставчиците на електрическа енергия да предлагат не само плаващи, но и фиксирани тарифи, следвайки предложението на Европейската комисия за „право на договори с фиксирани цени“ и въвеждане за забрана на едностранна промяна на договора през периода на неговата валидност. Разработване на пакет от мерки, насочени към домакинствата, които не попадат в категорията на енергийно бедните:
1) задължителни защитни клаузи в търговските договори, например за право на промяна или прекратяване на договора, право на информация за енергийния микс на съответния търговец и защита от прехвърляне на разходи по балансиране;
2) разработени от МЕ примерни договори с твърда цена и с почасова цена;
3) провеждане на информационна кампания във връзка с различните видове договори и практически съвети.
Защита на потребителите
За законова защита на правата на потребителите – избор на фиксирани или борсови цени, възможност за прекратяване на договора и смяна на доставчик с предизвестие в разумен срок, регулиране на неустойки или други плащания с подобен характер и други, гарантиращи разумна защита срещу лоши олигополни практики. Да се разработи и приеме национална програма за развитие на системата за съхранение на електрическата енергия, произведена от ВЕИ, чрез изграждането на допълнителни ПАВЕЦ мощности, както и да се ускори ремонта и въвеждането в експлоатация на съществуващите мощности в ПАВЕЦ „Чаира“ в най-кратки срокове. Да се договарят с Европейската комисия условия, при които да продължи работата на въглищните централи, респ. въвеждане на механизъм за стратегически резерв, който да касае използването на местни суровини за ТЕЦ-вете, докато не бъдат изградени необходимите адекватни на тях заместващи мощности, способни да балансират електроенергийната система, както и да осигуряват студен резерв.
Преди либерализацията на пазара на електроенергия за бита да бъдат осъществени доставки и монтаж от електроразпределителните предприятия на интелигентни почасови измервателни уреди за индивидуално потребление на битовите потребители с договори с плаващи (борсови) цени. Да бъде разработена платформа за осигуряване на ежедневна и лесно достъпна информация от страна на доставчиците към потребителите за почасовите промени на цените на едро в сегмент „Ден напред“. Да бъдат разработени и приети стимули за използване на излишната електрическа енергия в ненатоварените часове от страна на бизнеса и домакинства с цел подпомагане балансирането на системата и намаляване на финансовата тежест върху потребителите чрез методите на алтернативно ценообразуване. Да бъдат приети мерки за стимулиране на подмяната на електрическите уреди с енергоефективни и „интелигентни“ такива чрез целево държавно финансиране за домакинствата в положение на енергийна бедност.
За енергийната бедност
Предвид изразяваните политически намерения за приемане на единната европейска валута, да се търси споразумение с ЕК за дългосрочно отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители, като допълнителен инструмент за овладяване на инфлацията. В контекста на преход към либерализиран енергиен пазар ИСС разглежда мерките за повишаване на енергийната ефективност като естествен буфер срещу евентуални пазарни рискове за домакинствата, в т.ч. енергийно бедните такива. ИСС отчита като положителна стъпка приемането на законовата дефиниция на „домакинство в положение на енергийна бедност“ и препоръчва на изпълнителните органи да предприемат спешни мерки за създаване на регистър на домакинствата в положение на енергийна бедност и за изготвяне на дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност като цялостен пакет от мерки до 2050 г.
Поради забавяне на процесите за идентифициране на домакинствата в положение на енергийна бедност, държавата продължава да насочва усилията си към подпомагане на лица и домакинства с ниски доходи и специални потребности, но липсва фокус към мерки за подобряване на топлинния комфорт в жилищата на тези социални групи. Тази помощ ще продължава да се прилага като мярка за подпомагане на най- уязвимите лица и семейства.
Използваният инструмент на централизирано енергийно обновяване на жилищни сгради е недостатъчно ефективен (само около 4,5% са обновените жилища със 100% публично финансиране). Усилията следва да се насочат към инициативи и политики, стимулиращи енергоефективни инвестиции и енергоефективно поведение, с фокус към домакинствата в положение на енергийна бедност. Политиката за саниране следва да се провежда при въвеждане на диференциран подход, при който домакинствата в положение на енергийна бедност да участват със 100% безвъзмездно от държавата финансиране, както и приоритетното им третиране при прилагане на програми за повишаване енергийната ефективност на жилищни сгради, програми за субсидиране подмяната на битовите електроуреди на енергийно бедните домакинства с такива с висок клас енергийна ефективност.
За енергийната ефективност
ИСС предлага и още един подход – създаване на схеми на финансиране за преминаване към по-горен енергиен клас на жилище/сграда, като при постигнат конкретен резултат домакинството да се възползва от субсидия, а ако това е енергийно бедно семейство, безвъзмездната субсидия да е в размер 100%. ИСС посочва, че при определяне на националните цели в областта на енергийната ефективност следва да се оценява потенциалът на крайните потребители за участие със собствени средства в процеса на саниране на сградите. Това ще позволи разширяване на обхвата на обновяване на сградния фонд. Мерките за енергийна ефективност следва да се съпътстват с нови модели на финансови инструменти като съфинансиране с безлихвени, нисколихвени, разсрочени във времето заеми по кредитни линии за енергийна ефективност, при значително по-облекчени условия.
За преодоляване на евентуалния негативен ефект при либерализацията на пазара, следва да се приложи комплекс от мерки и инвестиции за подкрепа за саниране на сгради и декарбонизация на тяхното отопление и охлаждане за домакинствата, в т.ч. отоплителни системи, основани на енергия от възобновяеми източници, като отопление с електрически термопомпи и др., както е посочено в Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060.
ИСС препоръчва въвличане на енергийно бедните домакинства в процесите на формиране на енергийни общности и в инициативите за инсталиране в своите жилища на системи за ВЕИ. Тази мярка следва да работи при значително облекчени условия за финансиране на физически лица и домакинства чрез Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ (ФЕЕВИ). Подготовката на българския национален социален климатичен план и разпределението на очакваните финансови средства за периода от 2026 до 2032 година по линия на Социалния фонд за климата (СФК), следва да стартира в максимално кратки срокове, с участието на социалните партньори.
да им раздадат вазелин