Около 71 процента от българите подкрепят членството на страната в Европейския съюз, пише БТА. Противниците на общността са 22 на сто. Това показват резултати от проучване на агенция „Екзакта Рисърч Груп“.
Проучването е проведено в периода от 5 до 12 декември 2022 г. от „Екзакта Рисърч Груп“ по метода „лице в лице”. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е реализирано със собствени средства в рамките на изследователската програма на „Екзакта“.
Евроатлантическата ориентация на българите категорично се препотвърждава в края на 2022 г., коментират социолозите.
Най-високо одобрение за членството ни в ЕС се регистрира сред образовани хора на възраст под 50 години, сред жители на градовете и сред избиратели на „Демократична България“(ДБ), ГЕРБ, „Продължаваме Промяната“(ПП) и ДПС. Противници на членството ни в ЕС има най-често сред избирателите на „Възраждане” и на БСП, допълват анализаторите.
Членството на страната в НАТО се одобрява от общо 57 процента от анкетираните. Неодобрение изразяват 31 на сто. По-често подкрепят членството ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, избиратели на ДБ, на ГЕРБ, и на ПП. Като противници на членството ни в НАТО се заявяват главно избиратели на „Възраждане“ и на БСП.
През последните три години одобрението на българите към членството на страната в ЕС се запазва трайно между 71 и 73 процента. Непроменено остава и по-скоро положителното отношение към членството в НАТО, е коментарът на „Екзакта“.
Одобрението към работата на повечето лидери на партии, представени в парламента, се свива през 2022 г., показва още проучването.
През декември лидерите на парламентарно представените у нас партии са одобрявани главно от собствените си електорати. Все по-рядко българите одобряват лидер на партия, за която те самите не гласуват. Неодобрението към повечето лидери на партии в парламента през декември надхвърля 70%.
През декември най-високи дялове на одобрение са регистрирани за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и за Стефан Янев, председател на „Българска възход“. И двамата са одобрявани от по около 25% от българите. Следват съпредседателите на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков и Асен Василев с еднакъв дял одобрение – 19,5 процента. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ е с 15 на сто одобрение, председателят на БСП Корнелия Нинова получава 14,9 процента.
На въпрос „Чия е вината за липсата на работещ редовен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина?“, около 27% от запитаните отговарят, че вината е на всички политици и депутати. 19% от участвалите в изследването виждат вина във всички политически лидери на парламентарни партии, които не успяват да преодолеят „червените линии“ помежду си и не намират работещ политически формат за управление на страната.
Според 12% от българите вината е на всички български партии, независимо дали са представени в този парламент или са останали извън него.
12% винят за политическата криза новите партии, като се отправят упреци най-често към ПП и към „Има такъв народ“. 6% посочват като виновни за политическата криза ГЕРБ и Бойко Борисов. 3% отправят обвинения към президента. Също толкова – 3% посочват, че виновни за създалата се политическа безизходица са негласуващите българи.
Всеки трети от интервюираните българи посочва, че хората не гласуват, защото са разочаровани, обезверени и уморени от избори. 14% заявяват, че хората не гласуват, защото не могат да изберат партия, която да подкрепят, при това нито от старите, нито от по-новите партии.
Според 7% от българите има хора, които се притесняват от машинното гласуване. Според анкетираните, в провинцията има немалко хора, които трудно се справят с машините и в същото време не вярват на резултатите от вота с тях.
Данните на „Екзакта“ показват, че ако изборите за Народно събрание бяха днес, 25,2% от гласувалите ще изберат ГЕРБ-СДС, а 19 процента – „Продължаваме Промяната“. Трети се нареждат ДПС с 11,5 процента подкрепа, следвани от „БСП за България“ – 10,2 на сто. „Възраждане“ биха получили 8,9 процента от гласовете, „Демократична България“ – 7,4 на сто, „Български възход“ – 5,2 процента подкрепа.
Растящото политическо напрежение и натрупаният през последната година и половина негативизъм към институции, политици и партии могат да „отключат” процеси с непредвидими последици при следващ вот. Доколкото при следващи избори изглежда много вероятно избирателната активност да падне под тази на парламентарния вот от 2 октомври, това ще постави на дневен ред въпроса за легитимността на вота, коментират социолозите от „Екзакта“.
