От кой клас слабите ученици да повтарят класа? Сега законът не допуска това да се случва до 4. клас включително, но депутати настояват прагът да бъде свален на 2. клас вкл. Дебат с това искане на „Възраждане“ обсъди в сряда Комисията по образование в Народното събрание, пише OFFNews. Макар след час и 45 минути тя да отхвърли законопроекта на Костадин Костадинов и негови съпартийци за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование, работна група ще се опита да достигне до решение по този въпрос, така че ако сегашният ред не носи добри резултати, той да бъде променен.
Аргументи
„Вече е ежедневие деца да достигнат до пети клас и да са както функционално неграмотни, така и неможещи да четат и пишат. … Предложението ми е, когато не покриват държавните образователни стандарти в трети и четвърти клас, те да останат в същия клас. Това не е самоцел“, каза учителят депутат Ивайло Папов от „Възраждане“ и обясни, че повтарянето ще даде възможност за наваксване, защото „в пети клас (това) става абсолютно невъзможно и колегите само констатират тези липси“.
Според него „години наред проблемът се хвърля само и единствено върху учителя“.
Първо да се направи анализ, който да установи причините това да се случва в България, защото „липсват каквито и да са научни изследвания“, поиска зам.-министърката на образованието Мариета Георгиева, която с този мотив обяви, че МОН е против приемането на законопроекта.
Според нея „световните научни изследвания твърдят категорично, че повтарянето на клас в тази възраст не води до нищо позитивно, не подобрява резултатите на децата“. Повтарянето щяло да повиши и риска от отпадането им от училище.
„Становището на МОН е, че не е добра идея да подходим с промени, преди ясно да сме си дали сметка какво води до този резултат, който виждаме, и едва тогава да преценим какво може и трябва да направим“, каза още тя.
Отговорът ѝ подразни председателстващия заседанието бивш министър на образованието Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС), който възрази, че МОН има много анализи, че всяко от 28-те регионални управления на образованието в страната има такива, а също и всяко училище.
Запознайте се с тях, преди да отговаряте толкова лековато – посъветва я той, а тя се защити, че визираните от него анализи не били „достатъчно надеждно обосновани“. „Прочетете ги“ – настоя той.
Новата зам.-министърка се върна на аргумента за риска от отпадане при оценка Слаб (2) по предмет за годината и попита вносителите дали са обмислили този риск при внасянето на законопроекта.
„По-голямата част от тези деца са в риск от отпадане през цялото си образование, едва ли ще има голяма разлика“ – отвърнаха от „Възраждане“.
Намеси се Росен Костурков (ПП-ДБ) в защита на сегашния ред с аргумента, че иначе „ние ги наказваме“ (учениците), на което чу контра репликата:
„Тези, които ги оставите да завършат осми и девети клас, така ще ви вържат бойлера, че ще ви бие ток от звънеца“.
„Ошашавена от някои изказвания“, Ирена Анастасова от „БСП за България“ констатира, че от 2015 г. малките ученици не повтарят и нямат количествени оценки (двойки, тройки, четворки,…), но „нещата не станаха по-добри“.
„Знам мнението на учителската гилдия – 90 процента, ако не и повече, са ЗА децата да повтарят. Даже те смятат, че трябва да е от първи клас“, което определи като „крайно“ и похвали „Възраждане“, че са смекчили предложението си за повтаряне на класа от трети нагоре.
„В това, господин Костурков, няма популизъм. Децата не са виновни“ – поправи тя колегата си депутат и насочи вниманието към още една възможна причина за слабите резултати: организираната допълнителна квалификация на учителите.
„Какво направихме с квалификацията? Ние направихме печалбарска история без ефект. Учителите виновни ли са за това, ако така ще говорим – кой е и кой не е. Децата пък в никакъв случай“, повтори Анастасова.
Депутатката социалистка се съгласи и с друго предложение в проекта на „Възраждане“, което срещна подкрепа и от останалите депутати от образователната комисия – в комисиите за провеждане на конкурсите за избор на училищните директори да бъде включван и представител на учителския колектив.
Сега по закон въпросните комисии включват представители на регионалното управление на образованието, на общинската администрация (за общинските училища) и представител на обществения съвет. Законопроектът на „Възраждане“ фиксира броя на всяко представителство: двама от РУО, един от общината, един от обществения съвет и един от учителския колектив. Мотивът за включване на последния е борба с политическите назначения в училищата.
И третото основно предложение в законопроекта срещна одобрение – да се изисква всеки началник на РУО да има минимум 8-годишен стаж в системата на образованието.
„Нямаме назначения на професионален принцип. Това е публична тайна. Знае се как се правят конкурсите за директори на училища и началници на РУО. Нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект на първо четене“ – заяви за финал на изказването си Анастасова.
След нея депутатът от ПП-ДБ и бивш шеф на Българската агенция по безопасност на храните Христо Даскалов вкара съвсем друг елемент в дискусията. Той разказа как когато е бил ученик, в класа му имало деца, оставени да повтарят и тези по-големи на възраст момчета тормозели останалите.
„Тези деца наказват другите деца. … Те бяха с две години по-големи от нас и с две, три глави по-високи от нас. На някои им бяха наболи мустаците вече – каза той. – Помня десетките битки с тези три по-едри момчета. И сега, на 63 г., не мога да ги изтрия от съзнанието си. Живееш с тази угроза: утре пак ще си с тях и ще те ритат и щипят.“
На това реагира Елисавета Белобрадова (ПП-ДБ) със съвета колегата ѝ да се въздържа от подобни изказвания.
„И аз имам лични преживявания, но се намираме в институция, в която е добре да се ограничаваме да слагаме етикети на децата, които не са били достатъчно подкрепени“ – каза тя и предупреди, че в противен случай може да излезе, че тези ученици се възприемат като „насилници с мустаци“.
Възникналото известно напрежение потуши Вълчев с обобщение:
„На първо чуване изглежда, че нямаме концептуално различие. По-скоро трябва да намерим баланса, механизма. Убеден съм, че и колегите от „Възраждане“ не смятат, че системата трябва да е изхвърляща. Ако 20% от хората са изхвърлени от обществото, няма да чувстваме, че живеем в хармонично общество“, каза той и определи „избутващата система“, която допуска и по-слабите ученици да преминават в горен клас, като „по-малкото зло от изключващата ги“.
Той напомни на имащите свръх очаквания към учителите, че „ние, като родители, средно с две деца не можем да се оправим, искаме от учителите – с 20“.
Мнението му е, че „няма най-добро решение, има алгоритъм“. За децата от семейства, които не им осигуряват достатъчна подкрепа и в които не се говори на български език, детската градина е ключова, подчерта той. При обхващането им в задължителното предучилищно обучение отрано рискът от отпадането им от училище е много по-малък, смята той. Затова е ключова задача на МОН да работи по механизма за обхват, напомни той.
„Но – не спести критики Вълчев – има райони, общини, където в детските градини не се говори на български и това е толерирана политика от някои местни власти. Това е видимо и от образователните резултати и не е нещо, което не се знае. Оттам нататък има различни причини: детето пътува с родителите си, механизмът не е проработил,…“
За него по-доброто решение не е изхвърлянето от системата на децата, които не могат да се справят достатъчно бързо, а помощта.
„Ако качим едно дете на бягаща пътека и го накараме на тича с 10 км/ч, а то не може, е ясно, че ще падне. Не е ли по-добре да имаме интегрираща политика“, попита той.
Засилването на допълнителните занимания през лятната ваканция с децата, които не са успели да усвоят необходимия материал през учебната година, също е вписано в проекта.
Той подкрепи и останалите му предложения – за включване на представител на учителите в комисиите за избор на директор, защото „учителите са неполитически заинтересована страна“ и това е „крачка в правилна посока“, и за изискуем стаж в образованието за началниците на РУО, защото „имаме изискуем стаж за старши учител, за директор, логиката предполага към началника на РУО също да има изискване за такъв“.
Вълчев каза, че ще гласува „въздържал се“ по законопроекта, за да може да се стигне до работещо решение по най-дискусионния въпрос – за повтарянето на класа, и предложи с това да се заеме работна група, в която да бъде включено и МОН, което бе прието от останалите.
Гости
Думата взе и един от гостите на заседанието – бившият зам.-министър на образованието Диян Стаматов, който председателства Управителния съвет на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и е директор на 119-то училище в София.
„Съюзът на работодателите подкрепя и трите предложения. Има голям проблем с грамотността в България. … Имаме много родители, които не са в групата на уязвимите, но не осигуряват необходимата подкрепа на своите деца. Тази грамотност не е само по български, а по всички други предмети“, изтъкна Стаматов.
Въздържал се
В крайна сметка мнозинството от присъстващите от 20-членната комисия отхвърли законопроекта на първо гласуване с 6 гласа „за“, 0 против и 13 „въздържал се“.
