![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/2-780x470.jpg)
По повод 100 години от първото честване на Деня на народните будители и 160 години от рождението на дарителя, общественика и будителя Димитър Кудоглу, екипът на ОИ „Старинен Пловдив” създаде проект с името „Вратите на благотворителността”. Представянето му се състоя на 1 ноември в Балабанова къща.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/2-683x1024.jpg)
За първи път публично бяха експонирани автентичните врати от легендарния „Дом на благотворителността и народното здраве”, съпътствани от документална изложба с автори д-р Мая Лесинска и д-р Стефан Шивачев, презентация за Димитър Кудоглу и представяне на интересни фрагменти от историята на „Дома на народното здраве и благотворителността“. Прозвуча и „Хвалебна песен“, написан от Ангел Букорещлиев по повод откриването, в изпълнение на студенти от Вокален ансамбъл „Про Белканто“ към АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” с диригент Алия Хансе.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/1-683x1024.jpg)
Специални гости на събитието бяха наследниците на Кудоглу – Нели Братанова и синовете ѝ Пенчо и Петър Братанови, които са правнуци на големия дарител и благодетел. Семейството живее в къщата, която Димитър Кудоглу построява на площад Централен и в която остава до края на дните си. Именно те са и хората, които реставрираха сградата – паметник на културата до съвършенство, с отношение към всеки един детайл.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/16-1024x683.jpg)
За идеята и реализацията на проекта разказа доц.д-р Елена Кантарева – Дечева – и.д.директор на ОИ „Старинен Пловдив“. „Вратите на благотворителността” се реализира в партньорство с АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив, Драматичен Театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, Дирекция „Регионален държавен архив” – Пловдив, Консорциум „Изкуство и образование“, Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Медицински университет – Пловдив.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/4-1024x683.jpg)
„Когато днес отново си говорим, какво е будител, да инспирираш хората, да им даваш каузи – можем да дадем пример – Димитър Кудоглу е човекът, който пълни думата със съдържание”, каза зам.-кметът Пламен Панов. Той припомни, че вече е задвижена процедурата да бъде експониран бюст-паметникът на дарителя в Цар Симеоновата градина. Пак там, в района на Централна поща е и мястото където трябва да бъдат експонирани тези врати.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/13-1024x683.jpg)
Реставрираните врати на Дома на благотворителността и народното здраве са съхранявани до момента в къща „Бирдас”, където се пазят и две от страничните врати на сградата. Вратите са едно от малкото останали материални свидетелства за Дома на благотворителността. На този етап е извършена консервация, предстои и реставрацията им. Идеята е те да бъдат експонирани в зоната на Централна поща, където се е издигала сградата преди да бъде съборена през 1973 г. В къща „Недкович” са експонирани мебели от Дома, а в Медицинския университет се пазят мебелите от заседателната зала.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/8-1024x683.jpg)
Презентацията за дарителя, общественика и будителя Димитър Кудоглу и Дома на благотворителността представи арх. Нина Толева – Новак – зам.-директор на Института.
На 25 май 2010 г. Райна Каблешкова дари на НБ „Иван Вазов” три изключително ценни архивни документа, разкриващи дейността на Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу“ в Пловдив – Протоколна книга, Книга на посетителите на дома и Златна книга на благотворителите. Това са документи от архива на дядо й Недко Каблешков – значима личност, свързала трайно живота си с Димитър Кудоглу. Копия от две от тях, НБ Иван Вазов предостави като част от експозицията „Вратите на благотворителността“ в Балабановата къща.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/3-683x1024.jpg)
Димитър Кудоглу създава фондацията за благотворителност през 1926 година. Мотивите си той описва така: „Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела. “
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/11-1024x683.jpg)
Желанието му било да организира и открие в Пловдив диспансер, наречен „Дом на благотворителността и народното здраве“, който да носи името му. В здравното заведение да се води борба срещу „най- опасните за обществото болести: детските, туберкулозата, венерическите“.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/21-1024x683.jpg)
Венец на неговата всестранна дейност в полето на милосърдието и дарителството, съпътствали целия му живот е създадената на 1 декември 1926 г. фондация „Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър П. Кудоглу”. В края на 1926 г. Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа Дома. Така се ражда Домът на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“ – първото социално здравно заведение в България. По своята структура и начин на обслужване Домът е здравно заведение от тип диспансер.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/5-1024x683.jpg)
Димитър Кудоглу умира през месец март 1940 г. в Пловдив. Още през същата година в градската градина „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст – паметник, но през 1951 г. паметникът е преместен в белодробния диспансер на края на града.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/19-1024x683.jpg)
След 1944 г. дейността и собствеността на Дома на благотворителността и народното здраве е одържавена. През 1948 г. някои от отделите на диспансера са прехвърлени към Медицинския факултет в Пловдив, а през 1951 г. Министерството на народното здраве и социалните грижи, във връзка със системата на общественото подпомагане, одържавява фондацията.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/11/18-1024x683.jpg)
На 20 юли 1970 г. Градският съвет за планово изграждане на населените места решава при проектирането на разширението да пощата да се разработи вариант за вграждане на дома. Въпреки че домът е паметник на културата, след намеса на Министерството на икономиката и строителството, и въпреки съпротивата на тогавашния кмет на Пловдив Диран Парикян, сградата е разрушена през 1973 година.
Изложбата „Вратите на благотворителността” може да бъде видяна до 30.11.2022 г. Входът е свободен! Работно време от 09:00 до 17:30 ч., понеделник – почивен ден